A.T. Kearney: Защо си струват зелените мобилни технологии: Част 2
Настоящото състояние на устойчивост
Тези открития повдигат важен въпрос: Трябва ли операторите да влагат същите усилия в устойчивостта? Отговорът зависи от очакванията на останалите заинтересовани – инвеститорите и пресата, както и от различията в нивото на устойчиво развитие на индустрията.
Ясно е, че сред компаниите за мобилни комуникации има различия в нивата на устойчивост поради разликите в консумацията на енергия и съответния отделян въглероден диоксид. Екстраполирайки разходите на европейските мобилни оператори за електричество за един клиент и енергийното потребление на терминалното оборудване към общия брой на потребителите на мобилни телефони по света (около 3,5 милиарда), откриваме, че годишните емисии на въглероден диоксид достигат 40 милиона тона. Това се равнява на емисиите на 21,5 милиона малки коли, или капацитета за поглъщане на 4 милиарда дървета. А до 2020-а се очаква емисиите на CO2 да достигнат 55 милиона тона поради увеличаващия се брой потребители на мобилни телефони.
Но сред мобилните оператори има големи разлики в енергийната ефективност. От разгледаните 40 организации за мобилни комуникации средният енергиен разход за капацитивен елемент е между 42 и 46 процента по-висок от консумацията на трите най-добри компании. Следователно средната консумация на операторите може да бъде значително намалена.
Увеличение на осведомеността на клиентите
Обществото не е запознато с ефекта на мобилната комуникационна индустрия върху природата. Ако операторите искат да използват по-ниската консумация на енергия като предимство пред конкуренцията, то те трябва да комбинират рекламите с кампании за повишаване на осведомеността.
Но успехът на такава стратегия е малко вероятен, тъй като останалите ще гледат на този оператор като на действащ против индустрията като цяло или предимството ще бъде краткотрайно. Освен това енергийните разходи на един оператор до голяма степен зависят от възрастта на мрежовата инфраструктура, така че предимството бързо ще бъде загубено, когато конкуренцията обнови своята мрежа.
Но поддържането на статуквото или намаляването на зелените мерки също не са добри идеи. Все пак няма как да сме сигурни, че в бъдеще ефектът на мобилната индустрия върху околната среда няма да стане известен. А и по-ниската енергийна консумация може да означава значително по-малки разходи.
Защитавайки климата, спестявате пари
Ясно е, че мобилният сектор не принадлежи към индустриите с “димящи комини”, които имат директен ефект върху климата. Но индиректният ефект от жаждата за ток на мрежите не може да бъде подминат. Затова за мобилните оператори борбата с климатичните промени започва с намаление на енергийните разходи и съответно спестяване на пари.
Средно 83 процента от енергийните разходи на операторите отиват за действието на мрежата за радиодостъп (radio access network, RAN). Един сравнително малък европейски оператор с мрежа от 10 000 BTS/NodeBs (базови станции) харчи за поддръжка на инфраструктурата си до 14 милиона евро годишно. Операторите разполагат с няколко подхода, за да намалят енергийните нужди. Много от електричеството отива за охлаждане на радиотехниката, но ако се позволи покачване на температурата с 1 градус над обичайното през лятото или в по-топлите региони, електрическите разходи на елемент ще паднат с 5 процента.
За реализацията на такъв постепенен подход се препоръчва да се организира енергийна комисия, която да определи възможностите за енергийни спестявания, да използва икономически мерки и да следи за спазването на стандартите за енергийна ефективност при избора на доставчици на техника. Ако се следва този подход, енергийната консумация може да падне с поне 10 процента на BTS/NodeB. В такъв случай един оператор с 10 000 елемента има потенциала да спести 1.4 милиона евро годишно.
Освен това чрез употребата на нови радиотехнологии електрическите разходи на елемент могат да бъдат намалени с до 40 процента. Това е особено атрактивно за компаниите, чийто хардуер е на края на жизнения си цикъл и така или иначе се нуждае от подмяна. Операторите могат да пожелаят да вземат под внимание не само цената, а и енергийната ефективност при избора на доставчик на мрежова техника.
По-ниската консумация на енергия има и още един привлекателен ефект – тя води до намелени емисии на въглероден диоксид. Ако всички оператори предприемат енергоспестяващи мерки и намалят енергийните разходи на мрежите с 10 процента, при настоящото ниво на потребление 7 милиарда кВтч електричество могат да бъдат спестени, което се равнява на 3 милиона тона въглероден диоксид. А ако преминат към модерно оборудване при настоящото ниво на потребление, спестяванията могат да достигнат 28 милиарда кВтч, или почти 11 милиона тона CO2.
Устойчивост: Важна сега и за в бъдеще
Намалението на емисиите на въглероден диоксид не само води до директни спестявания, а и служи като застраховка против промени в публичното мнение. Ако в бъдеще се увеличи запознатостта с ефекта на мобилните технологии върху климата, операторите биха могли да покажат вече предприетите стъпки. А и мерките за борба с климатичните промени са доказателство за устойчивост, която се възнаграждава от инвеститорите.
