Снежана Ковачева, дирекция “Електронно здравеопазване” в МЗ: e-Health у нас се нуждае от общи медицински и технически стандарти
Липсата на последователна и изчерпателна политика в сектора на здравеопазването ще се коригира с изготвяне на законопроект за електронно здравеопазване, който да премахне пречките около въвеждането на информационни и комуникационни технологии. Това са целите на новото правителство и те са в резултат на желанието му да проведе централизираното стратегическо планиране в електронното управление и електронното здравеопазване и по този начин да премахне изпълнението на самоцелни проекти, които не са ориентирани към резултати с най-голям ефект върху обществото. Поради това новите управляващи се съгласиха в страната да бъдат създадени условия инвестициите в здравеопазването да се насочат към проекти, които наистина ще имат отражение в публичния сектор. Очакванията са бизнесът да се включи в този процес като коректен и равностоен партньор и да подели инвестиции с държавата.
Електронното здравеопазване в страната не се случва въпреки адмирациите за качеството на Националната ни стратегия за развитие на електронното здравеопазване, коментира в края на миналата година Снежана Ковачева от Дирекция “Електронно здравеопазване” в Министерството на здравеопазването. Но подчерта, че и в Европа нещата не се развиват по начина, по който са били заложени в стратегическите документи от 2004 г. За вестник it Forum тя сподели информация за някои от стратегическите посоки на развитие на електронното здравеопазване у нас.
В края на миналата година председателят на парламентарната комисия по здравеопазването д-р Лъчезар Иванов обяви създаването на междуведомствена работна група, която да направи одит на всички работещи или неработещи ИТ системи в здравеопазването. Докъде стигна анализът и налице ли са вече някакви изводи от него?
Със заповед на министъра на здравеопазването д-р Нанев през месец ноември бе създадена междуинституционална работна група, включваща ключови експерти от Министерството на здравеопазването, Комисията по здравеопазване на НС, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, НЗОК и представители на браншовите организации. Основната й цел е да се създадат предпоставки за изграждане на единна и сигурна информационна среда в здравеопазването. На 17 февруари тази година ще бъде проведена национална конференция под егидата на Министерството на здравеопазването на тема: „Е-здравеопазване – от инвестиции до качествена промяна”, на която ще бъдат представени направените изводи и предстоящите проекти.
Бе обещано, че при необходимост в тази работна група ще бъдат поканени и ИКТ фирми, работещи в сферата на здравеопазването. Налице ли е в момента такова сътрудничество?
В работната група са включени представители на браншовите организации БАИТ, БАСКОМ и ИКТ Клъстер.
Досега българските ИТ фирми самостоятелно и поединично преговаряха с отделните болници (в момента със статут на търговски дружества), в усилията си да внедряват своите ИТ системи. От ГЕРБ обаче заявиха, че ще сложат край на ИТ проектите “на парче” в здравеопазването. Какво всъщност означава това?
Избраният подход от Министерството на здравеопазването за изграждането на единното информационно пространство е да се започне с изготвянето на анализ на състоянието на въведените вече в България електронни услуги и системи в здравеопазването и интеграция на съществуващите информационни системи. На основата на реализираната интеграция и изграждане на единна входна точка за информационната среда в здравеопазването да се дефинират и изпълнят следващи електронни услуги (електронни здравни досиета, електронни рецепти, електронни здравни карти и др.), включващи изготвяне на план за действие, конкретни мерки и инициативи (проекти) за развитието на електронното здравеопазване в България.
Предстоят ли промени в досега съществуващата в страната стратегия за внедряване на информационните системи в здравеопазването?
В края на декември 2006 г Министерският съвет одобри първата Национална стратегия за внедряване на електронно здравеопазване в Република България. Това е рамков документ, който очертава същността на електронното здравеопазване и представя приоритетните цели за неговото развитие в Република България. През последните 2 години обаче на ниво Европейска общност стартираха редица нови инициативи в сферата на електронното здравеопазване, които призовават за действие по отношение изграждането на зона за електронно здравеопазване за европейските граждани, както и започване на процес на координирани действия на държавите-членки в областта на електронното здравеопазване. От друга страна, Националната стратегия за внедряване на електронно здравеопазване в Република България трябва да бъде съгласувана с общите планове на Министерския съвет за развитието на електронното управление и е-правителството, така че отделните информационни системи в цялата администрация да могат да “говорят” помежду си. Всички тези нови препоръки изискват от нас и като пълноправен член на ЕС да формулираме и предложим нови инициативи, които да бъдат отразени в здравните стратегии.
На Петата национална конференция по е-здравеопазване бяха обявени плановете на правителството да свърже болниците в обща информационна система. На практика обаче в момента системите на всички фирми, които създават софтуерни продукти за системата на здравеопазването, не могат да обменят информация помежду си. Т.е. в момента обмен на структурирани медицински данни няма. Какъв според вас е пътят за преодоляване на тези проблеми? Още повече, че лечебните заведения, работещи на пазарен принцип, са в конкуренция и нямат никакъв интерес да обменят информация помежду си.
Действително информацията, генерирана от лечебните заведения, се отчита и събира от различните звена, по различен начин и стандарти, което не позволява правилното й интерпретиране в България, а в Европа това става практически невъзможно. Единственият път според нас е осигуряване на приемането и използването на общи медицински термини и технически стандарти, по чието дефиниране работим в момента. Друг проблем е необходимостта от ревизия на специалните закони в здравеопазването, за да се осигури възможността за преход от „хартиения” свят в електронния с произтичащите от това валидност на извършени действия и актове. Например приложното поле на Закона за електронното управление, Законът за електронния документ и електронния подпис, остана ограничено тогава, когато специалните закони съдържат особена уредба на използване на хартиени документи. В здравеопазването следва да се установи на подзаконово ниво специална политика, регулираща защитата на личните данни, приемане на нормативни стандарти по отношение на сигурността при предаването на информацията, нейното съхраняване, достъп и архивиране. Създаването на единна и сигурна информационна среда в здравеопазването ще подобри в значителна степен възможностите за нейното анализиране и правилно интерпретиране, ще избегне конфликта с пациентите още на входа, ще подобри комуникацията с извънболничната помощ с възможности за онлайн консултиране и електронно насочване.
Въпросите зададе: Ваню Кръстев
