Ръководство за оцеляване за сторидж мениджъри
Извънредните обстоятелства изискват незабавни и спешни действия. Тук ще ви предложим четири идеи как да поддържате на ниско ниво разходите си за сторидж през тази година. Рич Кастаня
Новина от последния час: Икономическата ситуация засега не е оптимистична, а общата краткосрочна перспектива не е много по-добра. Парите, ако ги има изобщо, са оскъдни и шансовете да получите помощ за вашия поставен в безизходица персонал са почти нулеви. Затова би било по-добре (както казваше навремето Тодор Живков по повод реформите на Михаил Горбачов – бел. прев.) просто „да се снишим и да изчакаме бурята да отмине“. Но за повечето компании все пак има достатъчно надеждни перспективи, които им дават шанса да предприемат защитни стратегии и да се надяват на най-доброто.
Независимо от състоянието на икономиката капацитетът на вашия сторидж ще расте. Затова точно сега не му е времето да отлагате някои важни неща, като планирането на мерки за възстановяване след бедствия. Макар че вашият бизнес през тази години ще трябва да се измъква от тресавището, разчитайки на собствените си сили, за сторидж системите ще има все повече приложения и все по-голямо търсене. След като бизнесът е на кръстопът, има нужда от ново мислене, тъй като старото вече не помага.
Предлагаме ви един общ комплект от мерки за оцеляване с четири предложения за намаляване на разходите, без за тази цел да се правят твърде много жертви и компромиси:
1 Съкратете договорите за поддръжка. Те обикновено струват толкова, колкото оборудването, което е обект на поддръжка, а понякога дори и повече. Колкото по- старо е оборудването, толкова по-големи са разходите за неговата поддръжка. Можете да спестите доста средства, като прекратите договорите за поддръжка на по-стари, не толкова важни сторидж системи. Тези от вас, които много се страхуват от рисковете, сигурно ще кажат, че съм луд, но това не е моя измислица. През последните две години подобни идеи съм чувал от много мениджъри на сторидж – хора, които са направили компромис по отношение на поддръжката, за да дадат глътка въздух на своите бюджети. Те залагат на компонентите, които е най-вероятно да се повредят (изхождайки от своя дългогодишен опит) и използват метода „направи си сам“ по отношение на поддръжката на оборудването. Някои дори казват, че времето, през което техният сторидж работи, се е повишило, тъй като отстраняват проблемите сами и не се губи време за очакване пристигането на техниците от фирмата за обслужване.
2 Настройте се да мислите „тънко“. Ако тънкото обезпечаване (thin provisioning – механизъм, прилаган сред мащабните централизирани компютърни дискови сторидж системи, SAN и системите за виртуализация на сторидж. Тънкото обезпечаване позволява лесно заделяне на дисково пространство на сървъри в достатъчен размер и точно навреме – wikipedia.org) е приложимо за вашите масиви от сторидж, закупете го. Тънкото обезпечаване не е панацея по отношение на разрастването на сториджа, защото рано или късно ще се наложи да добавите нови капацитети към него. Но защо да не го направитепо-късно - по време, когато икономиката вероятно вече няма да е в днешното състояние? Статистическите данни за състоянието на ИТ индустрията са едно на ръка, но мога да се обзаложа, че не използвате дори и половината от капацитета на запаметяващите устройства, които сте инсталирали. Благодарение на тънкостите и хитрините на тънкото обезпечаване, вероятно ще подобрите ползваемостта и ще отложите необходимостта от закупуване на повече дискове.
3 Отървете се от боклука. Много по-лесно е да се отървете от старите, безполезни данни, отколкото да ги съхранявате. Премахването им е най-лесният начин за икономия на дисково пространство, без да правите големи инвестиции. Съществуват няколко начина да потърсите и унищожите целия боклук, който задръства вашите масиви от сторидж. Някои от тези методи, като класификацията на данни, може да наложат закупуване на софтуер или устройство, за да можете да отделите боклука от полезните данни. Но има и други начини, като разширяване на списъка на изключенията във вашето приложение за бекъп, така че да не правите повече копия на ненужни файлове и така да усложнявате проблема с капацитета на вашия сторидж. Или пък можете да подходите по следния начин към вашите подчинени - кажете им: „Всичко ще бъде изтривано, освен ако не ни кажете, че трябва да бъде запазено“. Този подход понякога има резултат, но внимавайте - това може да предизвика доста недоволство сред вашите служители.
4 Скрийте някои нива. Ако вече сте разделили вашия сторидж на нива, сигурно знаете колко ефективно е това разделение, когато се използва за контрол и намаляване до минимум на разходите. Но дори ако вашата сторидж система работи отлично, може би вече е време да пипнете тук-там нивата в нея. Целта е да премахнете колкото се може повече данни от скъпото първо ниво. Критериите, които сте разработили за това кои данни на кое ниво трябва да се съхраняват, със сигурност не са актуални днес, по време на най-голямата икономическа криза от 70 години насам. Направете тези критерии още по-стриктни, така че да имате желязна обосновка, когато дадено приложение трябва да съхранява данните си на ниво 1. Ще останете изненадани от това колко много данни ще можете да прехвърлите на по-евтин сторидж, само като промените имената на нивата на вашите услуги. Например, вместо „златно“ ниво на услуги, наречете го „най-скъпия сторидж, с който разполагаме, и ако искате да го използвате, ще трябва да убедите главния изпъл- нителен директор“.
Сигурен съм, че повечето от вас са мислили за поне една или две от тези идеи или дори са ги прилагали. Но дори и най-откачената идея си заслужава да бъде изпробвана. Ако постигнете успех, пишете ми и разкажете как се справяте.
Рич Кастаня (rcastagna@storagemagazine.com) е директор на съдържанието в Storage Media Group.
