Анализ на състоянието на LAN мрежите и услугите според ICT Cluster

Над 250 фирми предоставят широколентов достъп до интернет на територията на България. Проникването му чрез LAN мрежи в края на първото тримесечие на 2008 г. е 11,8%. Това означава, че почти 12% от домакинствата в България  ползват интернет услуги от LAN оператори. 55% от доставчиците предоставят услугите си на територията на един квартал

Все още няма такъв оператор, който да бъде наричан национален поради факта, че фирмите с регионално покритие имат мрежи  в не повече от 5-6  области, се казва в изследването.  

ВИДОВЕ УСЛУГИ

Високоскоростен достъп до интернет

Водещата услуга, която всеки потребител получава, е високоскоростен достъп до интернет. Тя е с голям брой параметри и условия, които дават възможност на доставчиците да предлагат на пазара много разновидности от нея с различни имена и характеристики. Немалка част от тях скриват какви са минималните скорости, които гарантират на своите потребители за достъп до интернет, като посочват само максималните стойности, които могат да се достигнат.

Поради факта, че различните технологични елементи, които формират дадена услуга от вида “достъп до интернет”, имат различна себестойност за различните региони на страната, не може да се направи сравнение в цените на услугите, когато се говори за страната като цяло.

IPTV

Към момента това не е масова услуга и се ползва само от домашни потребители. Значително е нейното разпространение в Северения централен район благодарение на фирмите Телнет и Ево. В някои райони от 20 до 30% от техните клиенти ползват услугата IPTV. Тя се предлага и в Югоизточния район. В по-голямата част от районите тази услуга все още не се предлага.

Лидер в нейното предлагане е фирма Комнет. Малък е броят на фирмите в София, които я предоставят, и те имат незначителен брой клиенти. Основна причина за ниския процент потребители е сериозното присъствие на кабелните оператори, а през последните години и на сателитните оператори на този пазар.

VoIP

Разпространението на VoIP е различно за различните райони на страната. Всички фирми, които работят в Югоизточния район, я предлагат във всички области. 22% от фирмите, които предоставят широколентови услуги на територията на областите в Южен централен район, предлагат и гласови услуги. 30% от фирмите в Северен централен район предоставят VoIP.

Два от големите оператори – Спектър Нет и СКАТ, имат собствен лиценз за предоставяне на гласови услуги, а останалата част от фирмите, които предоставят гласови услуги, са дистрибутори на ТПН, Транс Телеком, Некском и др.

 

На фиг. 2  е показан процентът на потребителите на LAN услуги, които ползват и VoIP.

Според специалисти, въпреки че разговорите в мрежите на алтернативните оператори са безплатни, услугата не е достатъчно атрактивна, когато клиентите трябва да водят разговори с абонати от други мрежи. След анализ на параметрите в този случай специалистите прогнозират, че няма предпоставки за особен ръст в ползването на VoIP в близко бъдеще.

PON

FTTH (fiber to the home) или оптичен кабел до дома е точното название на тази услуга. От маркетингова и търговска гледна точка това е най-новата услуга, която започва да се предлага от Спектър Нет – засега на територията на София, и то само в отделни квартали. Всъщност това е нова, различна технология, чрез която операторът осигурява високоскоростен достъп до интернет от своя технически възел до помещенията на абоната изцяло по оптично влакно. Както е известно, при останалите технологии с оптични мрежи последният участък винаги е меден кабел.

БЪДЕЩО РАЗВИТИЕ

Съществува тенденция към изграждане на LAN мрежи от кабелни оператори, които имат лицензии за предоставяне на телевизионни програми по кабел. Това се дължи на факта, че в момента самите кабелни мрежи имат сериозни технологични ограничения по отношение на скоростите, които могат да осигуряват за достъп до интернет. Поради тази причина операторите започват да изграждат и оптики за широколентов достъп до интернет. Зачестяват и случаи на закупуване (от кабелните оператори) на компании, които предоставят широколентови услуги чрез LAN мрежи.

Пазарът на услугата широколентов достъп до интернет продължава да нараства и тук се появяват повече нови клиенти, отколкото мигриране. БТК от тази година се опитва да навлезе в нишата на LAN операторите чрез намаляване сроковете на договорите и увеличаване на предоставяните скорости, на което LAN операторите незабавно отговарят с увеличаване скоростите в рамките на същите цени.

Операторите с лиценз за WiMax развиват своите мрежи в големите градове и гъсто населените райони. Там са концентрирани най-голям брой потребители, и с едни и същи капитални вложения могат да се обслужват многократно по-голям брой клиенти, отколкото в по-слабо населените райони. В същото време обаче в същите райони LAN операторите предоставят достъп с по-високи скорости на по-ниска цена. Това означава, че не може да се очаква преминаване на клиентска маса от LAN мрежите към WiMax, отчитат специалистите.

Пазарна ситуация на широколентовия интернет достъп според доклада за единен европейски телекомуникационен пазар (COM (2008(153)).

Процентът на навлизане на широколентовия интернет достъп в България е най-ниският (7,56% през януари 2008 г., сравнено с 4,48% за същия период на 2007 г.) и е много по-нисък от средния за ЕС (20,04%). В страната има 580 226 широколентови линии, 28,3% от които са DSL (януари 2008 г.). Забелязва се слабо увеличение спрямо януари 2007 г., когато процентът е бил 27,5. Фиксираните оператори държат 99% от DSL пазара за януари 2008 г. (преди година този процент е бил 100).

71,8% от широколентовите линии са не-DSL (кабелни, сателитни, безжични локални мрежи, PLC, FTTH) и единствените DSL оферти на пазара са от фиксирания оператор, който притежава 28% от широколентовия пазар.

LAN, RLAN, VLAN и MAN технологиите, които се ползват основно от алтернативни оператори, притежават 55% от пазара на широколентовите технологии, като кабелните оператори притежават 15% към януари 2008.

Проучването, осъществено от ICT Cluster, показва за пръв път, че процентът на достъп до интернет в страната е по-висок от официалната статистика, тъй като част от фирмите не са подавали заявления за регистрация. Данните ще бъдат предоставени на Европейската комисия.