“Всеки към всеки” или обществен интернет с Wireless Mesh
it FORUM
1.6.2008
Wireless Mesh е радикална безжична мрежова форма, разграничаваща се от традиционните централизирани безжични мрежи. Основното предимство на този вид мрежи е слабата им зависимост от повреда в дадена тяхна част, лесната имплементация и поддръжка, както и предоставянето на широколентов достъп до крайния потребител. Всички тези предимства са резултат от възможността за поставяне на точки за достъп (Access Point) без необходимост от допълнителна кабелна и мрежова инфраструктура, както и специално разработеният протокол, позволяващ автоматична настройка и възстановяване на точките за достъп.
Разликата от конвенционалните безжични мрежи е, че когато трябва да се разшири техният обхват с добавяне на още няколко рутера освен монтажа и окабеляването, се налага да се направят и допълнителни настройки. При голям мащаб това може да отнеме време и усилия. От друга страна, ако ненадейно някой от безжичните рутери дефектира, това би довело до пропадане на цял участък от мрежата.
При Mesh нещата стоят значително по-просто и елегантно. За да се разшири обхватът трябва да се добави още един безжичен рутер, който да се монтира на подходящото място и да се захрани с електричество. Новото устройство се регистрира в работещата мрежа и чрез адаптивни безжични протоколи за маршрутизация се актуализират всички маршрутни таблици по цялото и протежение, указвайки за разширения обхват и новото устройство. В случай на отказ или претоварване в някой клон на мрежата трафикът автоматично се пренасочва и преразпределя през други устройства. По този начин се „заобикаля” проблемният участък и се осигурява работеща мрежа дори при отказ на рутери. Самоорганизацията се изразява в способността на мрежата автоматично да реагира и оптимизира работата си при промяна на топологията. Нещо повече, в Mesh архитектурата няма такова нещо като „главно” устройство. Мрежата може да работи и без точка за достъп или без рутери. За да има съществуваща мрежа, са достатъчни две потребителски устройства (PDA например). Те правят “ad hoc” мрежа помежду си, като всяко служи като ретранслатор и разширява обхвата на мрежата. Примерно ако от 20 потребителски терминала в „ad hoc” само един има връзка с безжичен рутер и достъп до Мрежата, то всички останали ще имат достъп до интернет.
“Технологията идва от това, че Wi-Fi много лесно може да достигне до крайния клиент и поради това навлиза дълбоко в ежедневието на хората. Но тя има един основен проблем – обхваща малък периметър на покритие, защото се налага до всяка една точка на достъп да достига трафик от външната интернет мрежа. Има много варианти за това – ADSL, оптика, WiMax, LAN, но е скъпо и поради това не може да се осигури много голямо покритие. Mesh мрежите осигуряват един 2,4 GHz канал, за достъп на клиентите и друг - 5,4 GHz, чрез който точките за достъп да комуникират помежду си. Свързването с външните интернет мрежи може да стане от много точки - разказва Тодор Георгиев, технически директор на ТелеЛинк. Когато потребителят е в движение и преминава през зоната на покритие на дадена точка, автоматично се прехвърля към всяка от следващите.
Мesh е архитектура при безжичните мрежи, в чиято философия е заложен принципът на самоорганизацията. Чрез разработените протоколи за безжично управление е възможно да се прави пълна диагностика, администриране и наблюдение на мрежата от кой да е възел. Тя се менажира от едно място и е много гъвкава. Не е необходимо да се обхождат всички безжични възли и рутери, за да правят настройки и обновяват таблиците с маршрутизацията. Всичко това става чрез безжичните протоколи. Нещо повече, отпада необходимостта от свързване на безжичните рутери с кабели към опорната мрежа. Целият трафик е по безжичните интерфейси.
“Wireless Mesh е архитектура на рутирането на пакетите на информация и идеята е, че чрез протоколът, с който работят, устройствата автоматично следят трафика в мрежата, автоматично избират оптималните пътища на пренос и следят натоварването. На базата на това каква е ситуацията в мрежата определят най-правилното рутиране на трафика, т.е., ако един клон от мрежата е натоварен или отпаднал поради някаква причина, те автоматично обменят цялата тази информация и пренасочват трафика”, обяснява Михаил Михайлов, системен инженер в Комтек 2006. Компанията е оторизиран дилър на Motorola. Решението, което тя предлага, е базирано на технологията MEA Mesh, която е военна разработка, свалена от въоръжението на американската армия и пусната за цивилно ползване. Впоследствие тази технология се използва от много производители на wireless решения едно от които е Motomesh на Motorola. Това, което е различно от Wi-Fi Мesh, който в последните месеци навлиза по-комерсиално на пазара, е, че MEA Mesh се характеризира със скромните 6 Mbit/s трафик, но при внушителните скорости на движение от 100-120 км, дори има тестове, правени при скорости 250 км, само че там вече трафикът е 2 Mbit/s. В случая е наблегнато не на трафика, а на мобилността. В момента Wi-Fi не може да се похвали с подобно нещо.
По принцип Мesh мрежите на са новост, но в България няма изградени подобни проекти. Mesh е много подходяща за хотели, бизнес сгради и ако някоя община реши да инвестира - открити места, паркове и т.н. Точките за достъп могат да бъдат премествани по всяко време и поставени там, където е нужно. Единственото “ограничение” в това е в тяхното захранване с електричество. У нас технически не е приложимо монтирането на рутерите върху уличното осветление, защото то не е под напрежение 24 часа, а се захранва само вечер. Те могат да бъдат и снабдени с батерии, за да може докато свети лампата, батерията да се зарежда, както и със слънчеви панели.
Такива решения са много популярни в САЩ, където се изграждат от кметствата за управление на паркинги, полицията си обменя информация с подобни мрежи, следи се трафикът, управляват се светофари, градски транспорт, видеонаблюдение и т.н. И същевременно чрез тази мобилна мрежа може да се осигурява достъп до интернет на гражданите. Недостатък е, че персонално не може да се разчита на много висок трафик, но когато си навън, може да се ползват чат, поща и т.н.
Другото основно приложение на Mesh топологията, е на места, където е много скъпо да се пусне широколентов достъп поради отдалеченост на самото място или малкия брой абонати. Това са малки градове, чиито общини инвестират в Mesh технологията за да подпомогнат бизнеса, да си сложат две-три камери, да осигурят пожароизвестяване на ключови точки и в същото време, ако има два-три малки хотела или бизнес центъра да им осигури ако не безплатен, то евтин достъп до интернет.
“Mesh е за големи отворени пространства, защото обхватът на една точка за достъп е 300 метра. Проблемът е в малките градове и тази технология е най-подходяща там, където мобилните оператори нямат изградена мобилна 3G мрежа или мрежа на фиксирани оператори за широколентови услуги”, смята техническият директор на ТелеЛинк.
В България няма проекти с Mesh технологията, защото липсва финансиране, въпреки, че вече е отчетлива тенденцията все повече хора да имат преносими устройства, най-вече лаптопи. Много от компаниите, които могат да инвестират в Mesh, са инвестирали в други технологии – 3G, WiMax, ADSL и т.н. Само една Mesh точка за достъп струва около 5000 долара. “Според мен това трябва да е по-скоро въпрос на политика на общината и на държавата. За да се популяризира интернет, подобни проекти трябва да се финансират от държавата, защото Mesh топологията е по-скъпо решение от обикновената Wi-Fi. На базата на тази технология се опитваме да популяризираме това решение, да направим проект с него, защото е много подходящо за обществен достъп – паркове, библиотеки и т.н. Засега обаче сме само на ниво тестове. Техническият ни отдел е готов и владее платформата, остава само подобен проект да се види работещ навън, на открито”, надява се системният инженер на Комтек 2006.