Съхранение и виртуализация: Част 1

Виртуализацията на сървърите бързо се превръща в стратегическа технология, която може да доведе до нови нива на оперативна гъвкавост и ефективност в центровете за данни. Много ИТ организации вече я използват, за да обединят натоварването от повече приложения на по-малък брой физически сървъри, като по този начин увеличават оползотворяването на машините и намаляват разходите по хардуер, захранване и охлаждане.

Но виртуализацията и консолидацията на сървърите води до някои ключови предизвикателства, които ИТ мениджърите трябва да вземат предвид при планирането на инфраструктурата за съхранение. Ето и две от главните трудности:

• Избор на най-добрия подход към споделено съхранение при използване на виртуализирани сървъри.

• Предотвратяване на лошо запълване на мястото за съхранение на консолидираните сървъри чрез ограничаване отпускането на излишен капацитет.

Избор на мрежово съхранение

Първото предизвикателство е да изберете най-добрия вид мрежово съхранение за виртуализирани сървъри. Дали да бъде iSCSI, NAS или Fibre Channel? Допреди няколко години ESX Server на VMware поддържаше само Fibre Channel мрежи за съхранение (Storage Area Networks - SAN), но вече търговците на виртуални инфраструктури, включително XenSource, Virtual Iron Software и VMware, поддържат няколко варианта за мрежово съхранение.

Всъщност много търговци на платформи за съхранение, като например 3Par, Compellent Technologies, EqualLogic, Intransa, Left Hand Networks и Network Appliance, сертифицираха своите технологии за съвместимост с продуктите за виртуални сървъри. Но не всички варианти за съхранение предлагат равностойни функционални характеристики във виртуализираните сървърни среди. За да стеснят възможностите за избор, мениджърите на центрове за данни и мениджърите по съхранение трябва да вземат под внимание не само потенциалното съответствие със съществуващата инфраструктура за съхранение, но и други фактори, като производителност, управляемост и цена.

Мениджърите по съхранение могат да рационализират процеса на взимане на решенията, отговаряйки на няколко прости въпроса:

• Кой е най-добрият подход към споделеното съхранение за приложенията, които се намират на физическия сървър? Ако например Microsoft SQL Server и Microsoft Exchange бъдат обединени на виртуализиран сървър, в най-добрия случай те ще работят на Fibre Channel или iSCSI SAN. При съхранение на файлове и печатане пък по-добрият избор е NAS.

• До каква степен избраният вид съхранение покрива нуждите за защита на данните, включително резервирането, възстановяването и сигурността? Отговорът на този въпрос зависи от това кои са движещите фактори за виртуализацията. Например нуждите от резервиране и възстановяване на нежизненоважни консолидирани приложения вероятно ще бъдат много по-прости от тези на център за възстановяване след бедствия.

• Как ще се управлява споделеното съхранение при виртуализираните сървъри? Организацията може ли да използва същите практики и инструменти за управление както при физическите сървъри? Ако отговорът е не, какви други видове инструменти за управление, обучения и интерфейси са необходими?

• Какви са добрите практики на доставчика на вашата платформа за виртуализация? ИТ мениджърите трябва да се уверят, че доставчикът изцяло поддържа избрания подход. Задавайки си тези въпроси, ИТ мениджърите могат бързо да открият подхода към мрежово съхранение, който най-добре покрива нуждите за производителност на приложенията, защита на данните, управляемост и цена.

Предотвратяване на излишния капацитет

Второто предизвикателство пред ИТ мениджърите е как да се справят с намалената използваемост на пространството (паметта) на сървърите, които поддържат по няколко виртуални приложения. Ироничното е, че докато виртуализацията е чудесен начин за увеличаване използваемостта на процесора, тя може всъщност да намали използваемостта на паметта. Големите платформи за виртуализация като ESX Server заделят предварително голямо пространство памет за един дял – до два пъти повече от необходимия капацитет за всеки дял на виртуалната машина – за в случай че виртуалната машина трябва да бъде временно спряна и състоянието й да бъде записано на дисков носител. В една силно консолидирана среда това означава, че администраторите по съхранението трябва да заделят между шест и десет терабайта физически капацитет за сравнително малък брой виртуални машини. Тенденцията за заделяне на излишен капацитет за съхранение води едновременно до намалено използване на мястото и високи разходи, което драстично снижава предимствата от употребата на виртуални сървъри.

За да се справят с това предизвикателство, мениджърите на пространство за съхранение трябва да обмислят дали да не използват т.нар. “тънко” предлагане на ресурси - напредничава технология за виртуализация на съхранението, която помага да се предотврати ниската използваемост на паметта, като предотвратява отпускането на излишен капацитет. Макар че “тънкото” предлагане може да предостави на VMware всякакъв размер пространство за записване, реално му осигурява физически капацитет само колкото и когато е нужен. Използвайки “тънко” предлагане в комбинация с виртуализация на сървърите, организациите могат да оптимизират употребата както на сървърите, така и на паметта. Макар че не всички доставчици на системи за съхранение предлагат тази технология, популярните устройства и масиви на доставчици като 3Par, Compellent, DataCore Software и Network Appliance разполагат с “тънко” предлагане на ресурси.

Виртуализацията на сървърите е потенциален дар за центровете за данни, но тя поставя значителни предизвикателства пред ИТ мениджърите, които трябва да адаптират инфраструктурата за съхранение така, че да служи както на физически, така и на виртуални среди. Избирайки правилния подход към мрежовото съхранение и използвайки “тънко” предлагане, за да се предотврати ниската използваемост на мястото за съхранение, компаниите могат да се възползват по-пълно от предимствата на виртуализацията и обединението на сървърите.