Проектантският софтуер е с различни нива на приложение
Ваню Кръстев
29.4.2008
Това, че малко хора работят с обектно ориентирани програми, е спънка при тяхното интегриране
Разходите за ИТ в проектантския сектор се увеличават непрекъснато през последните 2-3 години. В процеса на търсене на подходящ софтуер трябва да се направят много сериозни проучвания относно различните предимства и недостатъци - не само по отношение на цена и качество, но и по възможност за интеграция, смята Борислав Георгиев, управител на ЕРТА Консулт ЕООД и експерт в Национален център за териториално развитие ЕАД.
“Първо трябва да се разграничат програмите за проектиране като видове - отбелязва Георгиев. – При тях има две нива, като всеки един софтуер, който има модул за по-високото ниво, има и за по-ниското – независимо дали е на Autodesk, софтуерите на Nemetschek, на Graphisoft и т.н. На ниско ниво са така наречените “чертичкови” програми, при които архитектът чертае, без да използва готови обекти.”
Според Георгиев за сгради от типа на кооперации и жилищни блокове много подходящи са софтуерите от по-високо ниво, докато при комплексните обекти като летища и мостове е по-добре да се работи на Autocad съвместими продукти на ниско ниво, т.е. само с “чертички”. “При сложните инфраструктурни проекти засега обектно ориентирани програми нямат приложение” - смята Георгиев. Според него един проект за стадион, който включва различни инженерни специалисти, не би могъл да се изработи на обектно ориентирани програми. “Архитектите не са самостоятелно ядро и всеки такъв проект и софтуерът за неговото създаване е обвързан с различни специалисти. Малко е безсмислено да се прави обектно ориентиран модел, а нито един инженер от дадена специалност да не работи обектно ориентирано. В момента в България всички специалисти работят изключително на Autocad с някои надстройки, съответстващи на българските норми и произвеждани от български фирми. Много малко от тях биха преминали на обектно ориентирани програми. Това е една спънка при тяхното интегриране.”
По-интелигентните програми използват така наречения строително-информационен модел. Това са решения от вида на Allplan на Nemetschek и Autodesk Architecture, Autodesk Revit, ArchiCAD. “Въпрос на личен избор е да се избере на коя програма да се работи - и двете са достатъчно мощни и имат всички необходими инструменти”, отбелязва Георгиев.
Строително-информационният модел подпомага виртуалното изграждане на обекта преди реалното. Ако всички инженерни специалисти работят в този информационен модел, във всеки един момент могат да бъдат извадени негови детайлни характеристики, като количествени сметки, спецификации и остойностяване. “За съжаление според мен тези строително-информационни модели не са достатъчно добре развити – споделя инженерът. – При тях все още не може на сто процента да се извади една сграда до детайл едно към едно. В момента се работи с някакви приближения, което е практика в България – технически проект едно към петдесет, без да се изпада в детайлизиране. И въпреки че всички производители твърдят, че е възможно, то е много трудно и времеемко. Няма и такъв хардуер, който да съответства на изграждането на по-сериозен обект.”
Според Георгиев предимствата на строително-информационните модели са бързото изграждане и дизайнът, който всеки момент може да се прецизира. Това е от значение при представянето на 3D модела пред инвеститора, защото за него е много важно да вижда как сградата му се развива на всички етапи през целия проектантски процес. В момента възприетата практика е да се започне със строително-информационни модели, или най-общо казано-обектно ориентирана програма, с която директно се чертаят врати, стени и прозорци, т.е. изгражда се обектът в груб вид. След като се презентира и уточни идейният проект, обектът се разпада до 2D елементи и се довършва в ниското, “чертичково” ниво. “Може би има само една или две фирми в България, които успяват да реализират пълния строително-информационен модел от началото на проектирането до завършването на строителството с всички съпътстващи фази”, смята Георгиев.
За него големият проблем в софтуери от такъв тип е бързодействието на интерфейса, който е много бавен, тъй като колкото повече се детайлизира един голям обект, той става много по-тежък. “Ако аз се опитам цялостно и триизмерно да изградя сградата, ще вляза в едно безумно, икономически неизгодно виртуално строителство. Необходимо е да вложиш много труд, за може всичко да се изобрази в даден разрез. По-лесно е да слезеш на ниско ниво и да го довършиш в 2D. Никой не може да влага такива усилия и време, за да изобрази сградата едно към едно, както той иска. Аз лично не познавам човек, който да е успял с обектно ориентирана програма автоматично да извади всички разрези и фасади в нивото, което е необходимо за един технически или работен проект. Затова е нужно да се работи на двете нива.”
В момента в страната масово се използва 2D чертане от ниско ниво. Според Георгиев много е трудно в процеса на работа да се преминава от едно в друго ниво – да се сменя софтуерът и да се интегрира нов. Никой на иска вече работеща система от 4-5 души да се променя. “Например ако преди 5 години е въведен Autocad, в най-добрия случай се въвежда Autodesk Architecture”, смята той.
В проектантския бранш няма компании, които да не използват ИТ. Ако има такива те не са в конкурентна позиция. Младите колеги имат предварителна подготовка още от Университета по архитектура, строителство и геодезия, ползват обектно ориентирани програми и поради това лесно се интегрират в колектива. “Има някои софтуери като Allplan, които не се преподават много в университетите, но съответните фирми предлагат обучение. Този продукт не е много разпространен в България, въпреки че според мен е един от най-добрите”, заключава Георгиев.