Бекъп и възстановяване: Почти реална срещу реална защита на данните
Възстановяването на данни в почти реално време се превръща в нова необходимост за компаниите от всякакъв калибър. За бизнеса най-добрият подход при решаването на проблема с по-краткото време за възстановяване на повечето приложения е въвеждането на непрекъсната защита на данните (Continuous Data Protection - CDP) в общия план за тяхната сигурност.
Видове непрекъсната защита на данните
Има два вида непрекъсната защита на данните - почти реална и реална. Почти реалните CDP продукти се възползват от функциите за “заснемане” на ниво програма, файлова система или на целия обем, които идват в пакет с някои приложения и сървърни операционни и сторидж системи. Тези продукти правят чести, периодични (обикновено на всеки 15 минути) записи на данните от приложенията, използвайки наличните функции за “заснемане”.
При реалните CDP продукти е обратното. Те следят промените в данните и ги записват независимо от основните данни. Могат да работят с блокове, файлове или приложения и предлагат по-прецизни нива на защита благодарение на теоретично безкрайния брой точки за възстановяване.
Повечето почти реални CDP решения имат определен максимален брой “снимки”, които могат да бъдат направени от приложението, операционната или сторидж системата. Когато стигне до тази граница, програмата започва да записва върху по-старите записи. Броят на “снимките” и цената на запазването им зависят както от наличното празно пространство, така и от вида на използваното дисково устройство. Например почти реалните CDP решения, които се базират на системи за съхранение, могат да работят само ако данните се съхраняват на Fibre Channel дискови устройства, вместо на по-големите и по-икономични SATA твърди дискове.
Недостатъците
Какво могат да правят потребителите със записите, направени от почти реалната CDP, зависи и от начина на внедряване на този продукт. Някои продавачи предлагат внедряване на почти реални CDP решения, които могат само да четат записите и следователно “снимката” трябва да бъде възстановена, преди потребителите да могат да четат или променят данните. Реалната CDP има друг вид ограничения. Тя трябва първо да направи пълно копие на данните на мястото за съхранение, което може да отнеме часове, дори дни, в зависимост от обема на данните, капацитета на връзката и разстоянието между източника и дестинацията. Периодът на обновяване на приложението също се отразява на времето за съхранение и необходимото пространство.
Реалната CDP обикновено позволява на компаниите да пазят данните на всякакъв вид носител, но следенето на всяка промяна при приложения с висока честота на обновяване може бързо да изразходи наличната памет. CDP продуктите обикновено пазят данните достъпни и на линия поне между 3 и 30 дни, преди да започне да им свършва мястото и да започнат да записват върху по-стари данни.
Изборът на потребителите
Обикновено изборът между почти реални и реални CDP продукти зависи от размера на загубата на данни, който може да бъде понесен от компанията, скоростта на обновяване на приложението и нивото на вграждане. При файловите сървъри почти реалните CDP продукти са добър избор, защото данните, които са записани върху тях, не са жизненоважни и е по-вероятно потребителите да са по-толерантни към тяхната загуба.
Но в условия, при които не може да бъде допусната загуба на данни, компаниите трябва да изберат един от следните два варианта. Първият е да се използва истински CDP продукт, който може да възстанови данните в коя да е точка от миналото. В този случай компаниите все пак трябва да се убедят, че реалните CDP продукти се вграждат добре в дадените приложения, така че да могат да поставят маркери в определени моменти в CDP журналите. Тези маркери трябва да осигурят съгласуваността на данните от приложенията.
Другият подход е да се използва почти реален CDP продукт, който предлага последователни възстановявания на приложенията и базите данни, защото “заснема” приложението в избран подходящ момент. Но възстановяването на данните чрез този метод може да отнеме повече време, отколкото при използване на реални CDP решения, защото “снимката” първо трябва да бъде възстановена, а после, за да могат да възстановят данните, администраторите трябва да влязат в програмата и да преместят напред или назад във времето записите от транзакциите.