UPS е встрани от тематиката на ИТ специалистите
Ваню Кръстев
9.4.2008
Иван Попов, у-л DTS
Използването на непрекъсваеми токозахранващи устройства (UPS) за електрическа защита на ИТ оборудването е задължително, особено за информационните системи в райони, в които проблемите в електрозахранването са нещо обичайно. От една страна, ИТ мениджърите непрекъснато търсят нови стратегии за преодоляването им, а от друга, липсата на пространство при увеличаваща се нужда от резервни източници на електроенергия диктува бързото развитие на UPS технологиите, смята Иван Попов, управител на фирма DTS, официален представител на френския производител SOCOMEC.
В настоящия момент потребителите все по-често търсят решения в полза на технологии, при които UPS-ът, образно казано, може да расте заедно с компанията. Каква е същността и какви са тенденциите при подобен род решения?
Съществуват две концепции за енергийно резервиране в зависимост от вида на приложенията. Разпределеното резервиране се избира при неголям брой работни станции, разпръснати из офиса. Повечето потребители смятат, че е финансово неизгодно да се извършва специално електроокабеляване за централно резервиране, още повече че то създава ред неудобства, особено когато се прави в работна обстановка. Затова ако трябва да се вземе решение за бързо резервиране на отделни работни станции, обикновено се избира разпределеното резервиране като по-лесно и по-евтино за реализиране.
Централизираното резервиране се прави, когато решението се взима в ранния етап на първоначално проектиране и оборудване на офиса. Свързано е с изпълнение на някаква проектна част, по която е предвиден централен UPS в отделно помещение. Общо взето проблемите при избиране на централизирано или разпределено резервиране опират в по-голямата си част до организационни аргументи, а не до чисто технически, тъй като и при разпределеното резервиране могат да се изберат висококачествени UPS-и.
В крайна сметка става въпрос за финансов и концептуален избор. Например банките избират централизираното резервиране не само защото имат голям брой работни станции, сървъри и мрежови ИТ структури, а тъй като се изисква голяма сигурност на резервирането им. Концепция с два паралелно работещи UPS-а с двойно по-голяма сумарна мощност от тази на консуматорите означава, че ако единият аварира, другият ще поеме изцяло резервирането, без да има и милисекунда прекъсване, с което надеждността се увеличава с близо един порядък.
Според изследвания потребителите на центрове за данни ще харчат повече за електрозахранващи и охлаждащи системи, отколкото за технологии за нови сървъри. Налице ли е подобна тенденция?
В последно време се обръща все по-голямо внимание на този проблем, защото се оказва, че късното взимане на правилното решение струва много пари. А в крайна сметка винаги се стига до него, тъй като то е едно. Българинът винаги пести и прави поддържащи решения, които впоследствие излизат скъпо, защото се харчат пари за смяна на съществуващата апаратура с концептуално нова, преди да е изтекъл ресурсът на старата.
Напоследък все повече ИТ мениджъри започнаха да гледат професионално на тези проблеми и това се чувства по оборота, който правим с малките и с големите UPS машини. Докато преди повече от пет години по-голямата част от оборота ни беше от така наречените микро UPS-и с мощност до 10 kVA, в последно време той е от машините със средна и голяма мощност. В този смисъл процентът на резервираните от големи машини компютърни конфигурации е вече по-голям благодарение именно на концепцията за централизирано резервиране. В някои офиси все още се използват малки UPS-и, но качеството, което те осигуряват, от потребителска гледна точка е по-ниско.
Могат ли ИТ мениджърите да правят някакъв анализ за качеството на работа на непрекъсваемите токозахранващи устройства, с които работят?
Такава статистика може да се направи единствено в случаите, когато се следи историята на процесите в UPS-ите от среден и висок клас, тъй като при тези от нисък клас процесите, които софтуерно се следят, са от най-общ характер. В Log файл на големите машини се записват детайлно всички случващи се от страна на мрежовото електрозахранване и в посока към консуматорите процеси, както и реакцията на машината към самите тях. Тези данни се обработват от специализиран софтуер, който не е потребителски и се ползва само от сервизния персонал. Log файлът може да се разпечата и да се предостави на ИТ мениджъра, за да види какви процеси се случват, какво е качеството на електрозахранването, натоварването на системата и т.н. След анализ се получава картина, от която може да се извади заключение за това какъв подход да се избере за резервиране на конкретното място. Има райони, включително и крайградски в София, в които напрежението се колебае поради включване на мощни странични консуматори. Електроразпределителните дружества все още не са усъвършенствали структурата си в това отношение. В такива райони трябва да има резервиращи системи с голямо време за автономна работа, защото проблемите могат да траят дълго. За такива приложения е подходяща система от UPS и дизелов генератор, защото постигането на продължителна автономност само с UPS е скъпо решение.
Какво трябва да знае ИТ мениджърът при избор на подходяща система за резервиране на електрозахранването?
Преди всичко да направи консултации със специалисти, защото това е материя, която е малко встрани от тематиката, по която работят ИТ инженерите. Знанията им са свързани основно с устройствата за предаване и обмен на информация, докато електрозахранването е по-различна материя и иска доста други знания.
Кажете какви са тенденциите на българския UPS пазар, как се развива той в сравнение с минали години?
В този сегмент нещата се развиват подобно на тези в ИТ бранша изобщо. Има постоянен ръст в продажбите. Фирмата ни увеличава оборотите си от 2000 г. насам, но въпреки това смятам, че нещата у нас не се са толкова динамични, както би трябвало. Ако населението на България е три пъти и половина по-малко от това на Румъния например, оборотът в ИТ бизнеса там е не три и половина, а поне пет-шест пъти по-голям. Представителят на Socomec в северната ни съседка прави значително по-високи обороти, а не може да се каже, че в същото време има по-голям процентен пазарен дял от нашия. Например пазарен дял от 15-20 %, който има фирмата ни в UPS сегмента, е един много добър показател.
Какви са новите технологии в UPS?
Последната технология е свързана с така наречените електродинамични UPS-и. При тях вместо батерии като склад на енергия се използва кинетичната енергия на въртящ са маховик във вакуум. Технологията е използвана от NASA в екстремалните условия на космическите приложения, където батерията не е най-добрият буфер за електроенергия - влияе се от много външни фактори.
Концепцията на този електродинамичен модул впоследствие бе развита и за първи път приложена в UPS от френския производител Socomec под името FLYWHEEL. Принципът на работа се състои в натрупването на кинетична енергия в маховик, изграден от въглеродни влакна с тегло от порядъка на 20 кг. Източникът на енергията не е толкова масата, колкото скоростта му на въртене - колкото тя е по-висока, толкова по-малка маса е необходима за получаване на дадена енергия. Но докато удвояването на масата увеличава 2 пъти кинетичната енергия, удвояването на скоростта на въртене, води до четирикратно увеличение.
Поради това, че кинетичната енергия на маховика непрекъснато се “зарежда” от мрежата и “разрежда” от консуматорите, той представлява едно добро техническо средство за преодоляване на нестабилната мрежа и прекъсванията.
При изграждане на хибридни DC системи от батерийни модули, работещи паралелно с FLYWHEEL, последният “поема” краткотрайните прекъсвания, запазвайки по този начин капацитета на акумулаторната батерия за по-продължителните такива и удължава живота й в брой цикли. Това като цяло води до подобряване надеждността и удължаване експлоатационния срок на UPS системата.
Особено ефективен е електродинамичният UPS, работещ в система с дизелгенератор, защото е в състояние да отдаде стотици киловати мощност за период, напълно достатъчен за сработването на съвременен дизелгенератор, което осигурява непрекъсваемо и екологично чисто поради липса акумулаторни батерии електрозахранване от много висок клас и степен на надеждност.
В България все още няма ясно изразен потребителски интерес към тази технология, защото модулите не са евтини, но в перспектива могат да се окажат по-доброто в практически и финансов план решение, защото са необслужваеми и с гарантиран живот над 30 години.