Изгубени в превода
Категория: Интернет
PC MAGAZINE
4.10.2007
От Джим Лаудърбек
Ето, че съм в Европа и пътувам с един почти никакъв компютър в ръка. Синът ни си „присвои” семейния Toshiba Satellite като негов личен DVD-плейър, а нашия компютър Dell си седи в Лондон и ни чака да се върнем в наетия от нас апартамент. Уви, крайният срок наближава, а аз още не съм готов с поредната статия. Добрата новина: съществува нова, безплатна безжична услуга, разпространена почти навсякъде в Европа. Нарича се free-hotspot.com и включва 1500 безплатни Wi-Fi горещи точки в 16 страни. За щастие, тя обхваща и идиличния Hotel Du Lac, на брега на езерото Лаго ди Комо в Италия, в който съм отседнал.
Широко разпространеният и безплатен достъп до интернет е чудесно постижение тук. Когато пътувах в Европа миналата година, връзката с Web струваше над 30 долара за няколко часа. Сега, за да се включиш безплатно за около час, трябва да изгледаш кратка интерактивна реклама. Лошата новина обаче е, че дори когато се свързвам с free-hotspot.com чрез начална страница на английски език, рекламите са на италиански език, а моят италиански стига само да си поръчам cappuccino сутрин и една bicchiere от vino rosso вечер.
Но не само доставчикът на безжичната услуга не подозира, че не съм италианец; Google също няма понятие за мен. Напоследък станах голям фен на услугата Google Documents, която предлага сравнително добра текстообработваща програма и елегантна мултимедийна електронна таблица. Уви, макар че се включих чрез адрес от http://Google.US, Google упорито си мисли, че съм италианец. Използвах Google Docs, за да напиша тази статия, но претърпях пълно фиаско с проклетия интерфейс, който е на италиански език. Намирам всичко това за неразбираемо, особено като се има предвид, че Google би трябвало да знае за мен много повече, отколкото аз самият знам.
Трилиони редове програмно осигуряване, милиарди единици данни, и Google не може да разпознае какъв език говоря аз? За щастие, на компютъра, който използвам тук, има копие на Notepad. Моето заключение: Google Documents има още много да се развива, но не очаквайте някога вашата компания да развива бизнеса си с тази услуга.
ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ГРАДСКАТА WI-FI ВРЪЗКА. Много градове внедряват Wi-Fi връзка. Сред тях е моят малък град на юг от Сан Франциско, в който се използва технология на компанията Tropos Networks, внедрена от Veraloft. Това звучеше като добра идея – докато нещата не се объркаха. Една от базовите станции се намира на стълб точно до моята къща и е толкова силна, че подтиска връзката в моята домашна Wi-Fi-мрежа. Тъй като моят домашен маршрутизатор се намира до въпросната базова станция, изглежда между двете се получава тъй нареченото „прослушване” (crosstalk), и между тях се появяват честотни скокове (frequency-hop), и то по всяко време. На всичко отгоре, около един месец след като градската мрежа заработи, безжичната страна на моя базиран на MIMO безжичен маршрутизатор Linksys просто спря да работи. Нещо повече, покритието на моята домашна аудио-система Sonos намаля рязко.
Да обвинявам ли за това Veraloft и Tropos? Бях принуден да внедря още няколко маршрутизатора, пръснати по цялата къща, вместо да използвам само един, разположен на стратегическо място. Но реших да не се ядосвам, а да подходя разумно. Така че свързах една насочена антена Yagi към моя стар маршрутизатор 802.11b, която подсилва целия 802.11b-спектър за подобрение на производителността. Имам намерение да я насоча към маршрутизатора на Tropos и да го залея с пакети. Това може да накара обслужващия персонал на Veraloft да се осъзнае. Не се поддавайте на рекламите на тези градски доставчици на Wi-Fi-услуги – ако те монтират базова станция до вашата къща, вашата домашна мрежа ще бъде обречена.
СТРАХОВИТА ИСТОРИЯ, СВЪРЗАНА С ДОМЕЙНИ: Аз използвах една и съща хостваща услуга – Cedant – в продължение на повече от пет години. Освен сайта Louderback.com, тя хоства PedoPoint.org, един Web-сайт с нестопанска цел, на който сътруднича доброволно. Всяко година компанията обновяваше домейна, таксуваше ме за тази услуга и всичко си вървеше без проблеми. До юли тази година.
Малко след като получих сметката за услугата и хостването на домейна, аз установих, че нашият Web-сайт е сменен от една спам-страница. Обадих се на Cedant и установих, че името на домейна се контролира от регистратор на име eNom. В eNom аз говорих с някой си Бен, който ме увери, че дори след като срокът на домейна е изтекъл, Cedant все още го контролира.
Всичко свърши с една конферентна връзка. Оказа се, че компанията Cedant току-що е била продадена, новите хора от техническата поддръжка не са наясно и нещо се е нарушило в процеса на обновяване на домейна. Аз си върнах отново името на домейна, но ако това ви се случи на вас, може и да нямате този късмет. Затова следете кога вашите домейни подлежат на обновяване и правете сами повторна проверка. Не можете да предполагате, кога вашият солиден като скала доставчик ще се оплете в некомпетентността на някой друг.
Можете да се свържете с Джим Лаудърбек на адрес Jim_Louderback@ziffdavis.com.
Още негови статии са публикувани на адрес go.pcmag.com/louderback.