Личности: Петър Миленков, изпълнителен директор на SAP:

---

Петър Миленков е юрист по образование. Работи известно време за застрахователни компании, между които Allianz България. Започва кариерата си в ИТ бизнеса през 1999 г., когато постъпва като младши търговец в Applied International Informatics, имаща по това време правата да представлява SAP в България. Постепенно израства до търговски директор на компанията и продължава да работи на тази длъжност и след сливането на Applied International Informatics със Siemens Business Services през 2005 г. През 2006-а  постъпва на работа като търговски директор, а от ноември миналата година е изпълнителен директор на SAP България ООД.

В резултат на едночасовите впечатления от срещата с Петър Миленков се оформи мнението ми, че той е един успял и интересен човек. Казвам го, защото има успели и скучни хора.



КАРИЕРАТА



Фактите показват една впечатляваща кариера в ИТ бранша. С юридическото си образование като база и постоянството си в дългогодишното изучаване на ИТ пазара в България, днес Петър Миленков очевидно жъне успехи в продажбите на бизнес софтуер на най-високо ниво, какъвто предлага компанията SAP. Въпреки че е възпитаник на Националната природоматематическа гимназия, той е запленен от съвременните биотехнологии, мечтаейки по-скоро за научна работа, която смята за голямо предизвикателство. Отговорностите и свръхдинамиката на позицията, която заема, се компенсират от удовлетворението, което изпитва, общувайки с хората, с които работи. “Нещото, за което съм много благодарен на работата си, е, че се срещам с много интересни хора - разказва Миленков. - Компанията покрива почти всички видове индустрии и на мен ми се налага ежедневно да се сблъсквам с огромно разнообразие от проблеми, подходи, решения. Обикновено нивото, на което се общува, е много високо, т.е. това са интересни хора, имащи самочувствието, че са достигнали до определена реализация.  Контактувайки с тях, аз давам и получавам и това е най-хубавото на моята професия – то плаща нервите, напрежението, разочарованията.”

СВОБОДНОТО ВРЕМЕ

В личния си живот Миленков има три хобита. Обича книги, музика и стойностни филми. Често чете професионално насочена тематика, за да е в крак със съвременните идеи и новостите на пазара. Обича да разпуска и с художествена литература и дори с детски романи, които споделя с осемгодишния си син. Намира време и за философски книги, опитващи се да дадат отговор на въпроси като има ли връзка между физиката и източните философии.

В музикално отношение е фен на джаза. Харесва избрани композитори и изпълнители на класически Bebop и Swing - от зората на този стил - Ела Фицджералд, Сачмо и Дюк Елингтън, до съвременни интерпретации. Смята, че човек се научава да слуша джаз. Когато има свободно време, обича да излиза със съпругата си и да слуша изпълнения наживо. В момента обаче на първо място е малката му дъщеричка, грижите за която запълват по-голямата част свободното му време.

Страстта към киното пък датира още от ученическите му години. Участвал е в училищния театър и в тогавашния детски радиотеатър и дори е кандидатствал във ВИТИЗ, мечтаейки да стане кинорежисьор.  

Когато е в настроение, си пийва червено винце и обича да дегустира малко познати видове уиски. В храненето също е изпитател – харесва нетрадиционните вкусове и ги нарича нови преживявания. Когато пътува по света, не пропуска да посети малките ресторантчета с традиционна кухня, където се хранят обикновените хора и където смята, че може да се намери най-доброто. Работата му е свързана с много близки и далечни пътувания, които за него са сбъдната мечта. “Все още има непосетени места”, казва Миленков. Той и съпругата му мечтаят да посетят Куба на Фидел Кастро. Смятат, че без него държавата скоро ще промени облика си.

Обича да шофира колата си, която нарича “втори дом”. В България го потиска хаотичното  поведение по пътищата. Много му харесва обаче шофирането в Германия, където “човек не се чувства будала, че спазва правилника”.

БЪДЕЩЕТО

По отношение на работата в момента амбициите му са насочени изцяло към това, което може да постигне на настоящата си, твърде прясна позиция. “Искам да направя всичко онова, за което преди да бъда назначен на този пост съм си мислел, че бих искал да направя - категоричен е събеседникът ми. - Сега трябва да проверя дали съм мислил правилно, дали дадено нещо е възможно и ако е възможно – дали ще го осъществя. Това е амбиция, свързана и с пазара, на който има какво още да се развива. Компанията трябва да се позиционира и аз искам да го направя по начина, по който смятам, че SAP трябва да изглежда.”

Изпълнителният директор мисли, че някой ден ще завърши кариерата си като учител. “Човек трябва да се опита да структурира емпирично натрупаните през годините знания и да намери разбираем и увлекателен начин да запали младите хора”, смята той. Няма да забрави впечатленията си от съвместна програма на УНСС с няколко японски университета, в която е взел участие и благодарение на това е посетил Страната на изгряващото слънце. Възхищава се на начина, по който японците умеят да възпитават личности в децата си и да ги учат на самодисциплина.

Работата му е твърде напрегната и поглъщаща, но не иска това да се превръща в оправдание за липсата на време за близките му.



Интервю: Елена Гинина