Вие търсите себе си
PC MAGAZINE
18.9.2007
От Дан Коста
Google се развива постоянно и безвъзвратно по посока към проследяване, сортиране, индексиране, класификация и в крайна сметка – към продаване на всичко. Тази тенденция в развитието на компанията наскоро бе доведена до една решаваща стъпка напред, със стартирането на проекта Web History. Това не е гръмко и шумно рекламиран продукт, а просто полезен инструмент, който може да се ползва по желание от потребителя и създава регистър на всичко, което сте търсили от край време и завинаги.
В качеството си на редовен сърфист в Web и на страстен фен на защитата на личните данни, аз съм едновременно заинтригуван и обезпокоен от подобен вид услуга. Колко полезна на практика ще се окаже тя? И какво би разкрила на случайния посетител в интернет? След като я ползвах в продължение на няколко месеца, мога да кажа с увереност, че „ние всъщност търсим себе си” и че Google вероятно ме познава много по-добре, отколкото аз самият.
След като се абонирате за Web History, услугата записва всяка ваша заявка за търсене; добавя датата и часа; и показва всички връзки, върху които щраквате след дадено търсене. Освен това можете да търсите по изображения, географски карти и видео. Това означава, че нищо, което някога сте търсили и намерили, няма да бъде загубено завинаги. Аз започнах да изпитвам тази възможност на 20-ти април, когато търсих за Cookshop – ресторант в град Ню Йорк – и го намерих на една карта от Google Maps. Освен това потърсих един стар приятел от колежа, на име Натан, чийто следи отдавна бях изгубил. Търсих и неговите произведения на изкуството, но не намерих нищо полезно. За разлика от мен, Натан поддържа твърде скромен Web-профил за себе си.
Ако избера изгледа Trends (тенденции), ще видя търсенията, които най-често съм извършвал и сайтовете, които най-често съм намирал. Естествено, повечето от тях са свързани с работата ми. Тук неизменно присъства PCMag.com; често се срещат сайтовете Engadget, Digg.com и Wired. Тук няма изненади. Освен това, видях ключовите думи за търсене, които бях използвал при писането на последните няколко статии: touch screen (екран, чувствителен на докосване), personal democracy forum (личен форум за демокрация) и Starwave Toolbar. Имаше и изненади, като термина Portable Mind както и местоположението на Death and Company, един коктейл-бар в центъра на Манхатън.
Web History е програма, в която се влиза по желание (opt-in). Затова тя дава възможност да изтривате резултати от минали търсения, както и да натиснете бутона Pause, за да спрете временно действието на програмата. Единствената причина за безпокойство от ваша страна по отношение на Google Web History може да е това, че данните за вашите търсения могат да станат публично достояние. Какви, прочее, са шансовете това да стане реалност? На практика, доста големи. Моята система ме включва автоматично в iGoogle, така че историята на моите търсения може да бъде прегледана от всеки, който ползва моя компютър. В този смисъл ако някой научи моето потребителско име и паролата ми за Gmail, би могъл не само да чете моята електронна поща, но да знае и за всяко търсене, което съм извършвал, както и за всяка Web-страница, която съм посещавал. Това ме навежда на мисълта, че трябва да си сменя паролата.
Вероятно ще си помислите, че и така няма шанс този вид данни да станат публично достояние в интернет, нали? И ще сгрешите! Това вече ми се случи. През миналата година, AOL без да иска разкри данните на 20 милиона Web-търсения, извършени от над 650 милиона потребители, заедно с техните IP-адреси. И днес можете да намерите тези данни онлайн.
Компаниите, които предлагат търсачки за Web, са под натиск да ограничат възможностите на персоналното търсене. Много от тях актуализират своите политики за защита на личната информация, за да ограничат срока на съхранение на данните за търсения. Microsoft обяви, че ще премахва напълно IP-адресите и други данни, по които могат да бъдат разпознати потребителите, от всички търсения, 18 месеца след извършването им (разбира се, ако търсещият сам не поиска по-дълъг срок на съхранение на тези данни).
Google се опита да намери решение на този проблем, като обнови своята политика за защита на личната информация, и направи така, че срокът на валидност на бисквитките да изтича след две години. Съгласно предишната политика, Google можеше да съхранява вашите лични данни до 2038-ма година. Но е много близко до ума, че ако посетите Google по всяко време, в рамките на тези две години, бисквитката се обновява и срокът й на валидност се удължава с още две години.
Тишината, с която бе посрещната услугата Google Web History, показва колко далеч сме стигнали. Когато компанията DoubleClick (днес вече част от Google) въведе за първи път бисквитките (cookies) през деветдесетте години на миналия век, при следенето на потребителите онлайн настъпиха революционни промени. Сега даваме възможност на същата компания – която вече има няколко милиарда долара капитал и предлага достъп до най-често използваната търсачка в света – да отиде още по-напред. Аз лично нямам много проблеми с данните, събирани от следящите бисквитки и свързването им с IP-адреси. Но когато става дума за анализ на търсенията на даден потребител, нещата са по-различни.
Много хора, които са онлайн, може да не са наясно, че вече са се абонирали за това, да ги търсят. Ако опцията PageRank в лентата с инструменти Google Toolbar е включена, компанията вече вероятно следи вашето поведение при търсене. Кой знае пък какво използват Yahoo! и Microsoft? Но аз мога да се обзаложа, че и те следят вашите търсения. Google Web History поне дава възможност да видите резултатите.
Заслужава си да опитате за известно време Google Web History, но само ако след това използвате бутона Pause. Слава богу, че Google все пак го е предвидила.
Посетете адрес www.gearlog.com/costaliving, където можете да прочетете още мнения на Дан Коста!