Джон Дворак – клюки

---

ТЕМА: Борбата за първенство в микропроцесорната индустрия: Тайванската компания TSMC наскоро съобщи, че е разработила 45-нанометров производствен процес за чипове. Докато по-голямата част от микропроцесорната индустрия спеше, 45-нанометровият процес бавно се развиваше, като водеща в разработката му бе Intel. Този процес намали за пореден път размерите на чиповете. Само преди няколко години, се считаше за невъзможно да се създадат транзистори с подобни размери, като се използват фотомаски. Ха! Тогава целият процес се влияе твърде много от всяко нещо, което е малко или повече нестандартно.

Аз размишлявах над това и се учудвах, как и кога САЩ (и в по-малка степен Япония) загубиха контрол над тези невероятни технологии, и то до такава степен, че Тайван да се превърне в основен играч. Когато посетих за първи път Тайван през 1988 година, почти всички ръководители на компании, с които разговарях, неизменно твърдяха, че Тайван и Китай нямат желание да се занимават с инженеринг. Това бе въпрос на култура. Тайванците бяха станали световна сила в технологиите на инжекционно формоване на пластмаса и доколкото знам, още доминират в тази област. А сега и в тази. Какво се е променило всъщност?

ТЕМА: Междувременно, да се върнем към войната на форматите на видеото с висока разделителна способност: Компанията Toshiba обяви, че е създала свръхтънко презаписващо HD DVD-устройство, което може да се вгражда в лаптопи. Нещо повече, то поддържа двуслойни дискове за еднократен и многократен запис, така че можете да „натъпчете” до 30 гигабайта на един диск.

ТЕМА: Загадката с ограниченията на ползваемостта. Е, предостатъчно говорихме за капацитета на HD DVD-дисковете. Но като се огледам, намирайки се в моя офис, навсякъде виждам само дискови устройства. В радиус от 15 м от мястото, където в момента пиша тази статия, са струпани дискове, чийто общ капацитет вероятно възлиза на 4 терабайта. При все че аз съм широко известен с това, че правя винаги снимки в твърде раздутия формат RAW, известен с това, че създава огромни по размер файлове, не бих могъл да запълня диск с капацитет 1 терабайт, дори и да искам. Мога да снимам най-много по 30 гигабайта снимки на година. Всяка статия, като тази, която пиша в момента, заема по 30 KB; досега да съм написал материали с общ обем 5 000 KB; както се вижда, трябва да се потрудя още доста, за да запълня дори 1 гигабайт. Като добавя мултимедията, MP3- и другите файлове, може да се каже, че това е максимумът, който мога да архивирам. Колкото и да се старая, цялото това съдържание не може да запълни един терабайт.

Е, не искам да звуча като Бил Гейтс, който на времето обяви, че оперативна памет от 640 KB би трябвало да е предостатъчна за всички. Но позволете ми просто да заявя твърдо, че капацитет на запаметяващите устройства от един терабайт би трябвало да е предостатъчен за всеки потребител, и то за години напред. Според мен, напредъкът на технологиите ще се определя от това, което хората могат да използват, а не какво може да се произведе.

Всъщност, въпросът с ползваемостта „виси” още с появата на първите персонални компютри през седемдесетте години на миналия век, когато твърд диск с 5 МВ бе повече от достатъчен за всекиго. Спецовете казват, че ограниченията на позваемостта вече са на хоризонта, но досега те никога не са били реален фактор. Това е нещо като модифициран вариант на закона на Паркинсън: „Работата се увеличава от само себе си, за да запълни времето, необходимо за нейното извършване”. По същия начин, може винаги да се каже, че количеството на съхраняваните данни винаги ще съответства на наличния капацитет на запаметяващите устройства. Или че количеството използвана процесорна мощ ще съответства на количеството разполагаема такава. Но ако искате да сте наистина точни, просто заменете думата „използвана” с „пропиляна”. Тогава количеството пропиляно пространство на твърдия диск винаги ще бъде равно на количеството на разполагаемия капацитет на последния.

Но дори при подобно пилеене на ресурси, дали нуждите на потребителя някога ще достигнат максимума си? „Аз нямам нужда от толкова голям капацитет и такава процесорна мощност”. ИТ-индустрията от край време трепери от страх, да ни бе един ден потребителите да заявят това.

Всъщност, ограниченията на ползваемостта някой ден би трябвало да се превърнат във фактор от значение, тъй като подобно на всичко останало в природата, няма крива на растежа, която да расте до безкрайност. Това важи с пълна сила и за нуждите на хората от ползваемост на ресурсите в интернет. В моя блог например, големите бази от данни се съхраняват на отдалечен сървър. Те не са локални. Моята лична ползваемост е пренесена на по-централизирано място.

Въпреки сериозните усилия, които производителите на твърди дискове полагат, за да ни накарат да съхраняваме петабайтове информация на настолните си системи, ние ще открием, че това не е по силите на една личност, дори ако се отдадем на нелегален обмен на огромни колекции от музика и мултимедия. Така, рано или късна ще настъпи прогнозирания преди дълго време преход от въртящите се към силициевите информационни носители, които ще имат по-висока производителност. Вече можете да си купите някои силициеви запаметяващи устройства с приличен капацитет, на малко по-висока цена, отколкото твърдите дискове. Да прогнозираш замирането и изчезването на технологията на твърдите дискове днес звучи като лунатизъм, така че нека се застраховам с доста консервативен срок: до 2020-та година, персоналните компютри ще имат твърди дискове.

Миналият опит и опитът на другите, които прогнозираха смъртта на твърдия диск през деветдесетте години на миналия век (да, това е истина), ме направиха доста предпазлив в прогнозите. Все още съществува възможност, ограниченията на ползваемостта да се превърнат в шанс за всички тези технологии.

ИСКАТЕ ЛИ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ НЕЩО ОТ ДЖОН ДВОРАК?
Джон списва седмична рубрика и в нашия Web-сайт. Посетете адрес go.pcmag.com/dvorak. Можете и да му пишете по електронната поща на адрес pcmag@dvorak.org.