Клюки от Джон Дворак

---

ТЕМА: АКО ИСКАШ НЕЩО ДА БЪДЕ НАПРАВЕНО КАКТО ТРЯБВА, НАПРАВИ СИ ГО САМ! Напоследък на Microsoft й стана обичай да размахва юмруци и да демонстрира сила. Наскоро софтуерният гигант отправи нескрита заплаха към обществото на привържениците на софтуера с открит изходен код - и то сама, вместо да използва подставени лица и пълномощници. Сега Microsoft се позовава на това, че притежава над 200 патента, които според нея, са откраднати от разработчиците на Linux. Когато чух за това за първи път, веднага предположих, че на Microsoft й е омръзнало да гледа как SCO води напразни и безперспективни дела срещу Linux. Смята се, че Microsoft финансира SCO-заплахите срещу Linux.

След като приходите и печалбите на Microsoft растат, човек започва са се чуди, за какво й е да отправя подобна непопулярна заплаха, особено като се има предвид, че IBM е от другата страна на барикадата. Портфейлът от патенти на IBM е много по-голям, направо огромен в сравнение с този на Microsoft. Нещо повече, аз мога до се обзаложа, че IBM може лесно да документира примери от свои патенти, заложени в тези на Microsoft, с което може да постави портфейла от патенти на Microsoft под огромен риск. Макар днес почти че няма помен от враждебността между IBM и Microsoft, която съществуваше във времената на противопоставяне на OS/2 и Windows, със сигурност все още има известни остатъци от нея, изразяващи се в скрита неприязън. Не забравяйте, че по време на едно изложение Comdex Стийв Балмър (който най-вероятно е инициаторът на гореспоменатата заплаха от Microsoft), лично влезе в щанда на IBM с дискета, на която бе записан софтуер, разработен специално с цел сриване на OS/2. По това време IBM провеждаше рекламна кампания, базирана на това, че OS/2 е ”устойчива на сривове”. Според мен, поне един или двама изпълнителни директори още страдат от подобен начин на мислене.

ТЕМА: Google Google Google. Чудя се, защо днес Google рекламира своите огромни центрове за данни, след като в миналото ги държеше тези мастодонти в тайна. Последният хит е една „ферма за данни” (data farm), на стойност 600 милиона долара, която е разположена на площ от 323 хектара в град Прайър, Оклахома, САЩ. В съседните на Оклахома щати е запланувано изграждане на центрове за данни с подобни мащаби. На много хора не им е ясно, че архитектурата на Google е изградена на базата на евтини персонални компютри, работещи с Linux, и на специална мрежова система, която ги свързва. Тази архитектура дразни и подронва самочувствието на компаниите, които произвеждат големи и скъпи сървъри – просто защото решението на Google е по-евтино и не по-малко надеждно. Е, надеждно поне дотолкова, доколкото може да е надежден един персонален компютър. Но истинската красота на архитектурата на Google е в това, че ако един персонален компютър спре да работи, както е свързан в мрежа, той просто бива изоставян. Няма нужда да бъде заменян от друг. (Това премахва нуждата от много работна ръка за обслужване). Подобна е концепцията, на която са изградени твърдите дискове – лошите сектори просто се изоставят и се считат вече за несъществуващи. Просто, елегантно и ефективно.


ТЕМА: Та като стана дума за Google . . . Напоследък търсенията в Google започнаха да се превръщат в най-важен фактор за избор на имената, които хората дават на бебетата си. Като че ли хората вече са загрижени за това, дали техните деца ще бъдат неоткриваеми в бъркотията на бъдещето, когато на някому се наложи да ги търси онлайн. Това означава, че хубави имена Иван Драганов, Мария Илиева и Тодор Иванов ще стават все по-непопулярни. Ако наречете детето си с такова име, рискувате то да остане обречено за цял живот на онлайн-неизвестност. След време, когато лека-полека всички престанат да използват подобни имена, те може би ще станат най-предпочитани?! Кой знае? O, tempora, o, mores (О, времена, о, нрави! – лат. (бележка на преводача)).

ТЕМА: Пиратството в Китай. Докато нещастните гимназисти в САЩ са стегнати в железни клещи от Recording Industry Association of America (Асоциация на компаниите от звукозаписната индустрия в Америка), нищо не се прави по отношение на масовото пиратство в Азия. Наскоро чух един интересен коментар на американския търговски представител Каран Батия, който е международен експерт по пиратството, във връзка с това, как в Китай се справят с този проблем. Оказва се, че в Китай съществуват тъй наречените „закони за праговете”, разрешаващи на всеки да има най-много до 499 пиратски DVD-та, без това да се счита за криминално деяние. А ако те хванат с повече пиратски заглавия в библиотеката, получаваш глоба, съразмерна с таксата за паркиране. А в САЩ само за едно пиратско копие можеш да отидеш в затвора или да бъдеш глобен със сума от шестцифрено число.

ТЕМА: Та като стана дума за пиратството . . . Нашият читател от Малайзия Уан Кайрил наскоро ни изпрати един сърцераздирателен коментар. Той се оплаква, че американските компании вдигат много шум за пиратството, но често не позволяват на честните потребители дори да купуват техните продукти. Ето го неговият язвителен коментар:

„Аз често посещавам магазина на iTunes. Смятам, че цените там са умерени и достъпни. Уви, Apple направи невъзможно за хората от нашата част на света, да купуват песни и филми от iTunes. Оправдава се единствено „високата степен на пиратство.”
Уау! Това е нова версия на древния парадокс: „Кое е първоначалното – кокошката или яйцето”? Дали пиратството е толкова масово разпространено, защото няма друга алтернатива? Или пиратството няма алтернатива, защото има твърде много пиратство?
Посещавал съм много краища на света, в които местните жители ми се оплакваха, че им се налага да ползват пиратски продукти само защото никой не им ги продава законно. Винаги съм смятал, че в някои райони на света, като Югоизточна Азия, софтуерното пиратство се толерира, единствено цел да се попречи на разпространението на Linux. Ето ти същия парадокс – като този за кокошката и яйцето.

Джон списва ежеседмична рубрика за нашия Web-сайт, на адрес go.pcmag.com/dvorak. Можете да му пишете по електронната поща, на адрес pcmag@dvorak.org.