Стига сте ни смятали за глупаци!

---

Наскоро прочетох следното в една статия във вестник „Ню Йорк Таймс”, свързана с шума, който се вдигна около изнамирането на кода на ключа за криптиране AACS:
Наскоро се разрази голяма онлайн-шумотевица в отговор на поредица от писма в стил „спри и се въздържай”, изпращани от юристи и групи компании, които използват система за защита срещу копиране; в тези писма те изискват кодът да бъде премахнат от няколко Web-сайта.

Вместо да доведат до напълно и безвъзвратно премахване на кода (който представлява низ от 32 цифри и букви, в една специализирана бройна система), коментарите на юристите спомогнаха за масовото му разпространение в Web-сайтове, чат-рум-ове, в интелигентно обработени цифрови снимки и в сайтове за новини, поддържани от потребители . . .”.

Може ли някой да ми обясни, защо този световно известен вестник използва фразата „специализирана бройна система”? Кодът бе в шестнадесетична бройна система, така че защо просто не я нарече така? Да не би читателите да са идиоти? Да не би някой от редакторите да се е уплашил, че като прочетат термина „шестнадесетична”, някои от читатели ще бъдат изумени от сложността му, че ще захвърлят вестника? И ще си кажат: „Не мога повече да чета това! Твърде сложно е за мен!”
Още по-лошо: като не използва специфичния термин „шестнадесетична”, статията предизвиква объркване у много читатели. За каква бройна система става дума – осмична или шестнадесетична? Или пък за езикът Klingon? За какво говори авторът всъщност? Дори ако някой не знае какво е значението на термина „шестнадесетична”, винаги може да отвори някой речник и да се запознае с него. В края на краищата, тази статия е отпечатана в раздела „Технология”, така че спокойно може да се предположи, че читателите са горе-долу наясно за какво става дума.

Понякога човек може много да се чуди, за какви смятат читателите си авторите и редакторите от днешните вестници. Аз лично си мисля, че за тях ние сме слабоумни.

Това принизяване на публиката до нивото на безпросветни дебили (в очите на високопочитаемите издатели на видни вестници и списания), не е новост. Навремето си мислех, че след около 30 години развитие на персоналните компютри, то ще отмре. Днес повечето хора имат вкъщи компютри и знаят, че компютърът има памет и твърд диск, макар че повечето нямат представа, точно как работят тези устройства.

Откакто през 1975-та година се появиха персоналните компютри, американските вестници (и в по-малка степен списания), с явна неохота отказват да възприемат компютърната технология и свързаната с нея терминология. Всеки, който е работил в редакцията на американски вестник сигурно знае, че много стари и опитни журналисти там все още използват пишещи машини и отбягват напълно електронната поща и компютрите. Сигурен съм, че и днес има такива хора в американските медии. Честно пъти съм си мислил, дали тази поза на „заравяне на главата в пясъка”, на която толкова държат някои стари и закоравели почитатели на пишещата машина, не е причина за постоянното намаляване на популярността на вестниците? Светът постепенно започва да ги отбягва. Ако целта им е да поддържат тази тенденция на намаляване на читателската си маса, те постъпват правилно, като третират читателите си като идиоти.

Аз съм писал за много вестници – включително за „Ню Йорк Таймс” – но въпреки това, не мога да преброя, колко пъти редакторите са изпадали в неловко положение, когато им се е налагало да използват термина „твърд диск”. Да не говорим за по-сложни термини, като „базов матричен кристал” (gate array). А терминът RAM бе „преглътнат” от редакторите на американските вестници едва наскоро.

Една забележка към редакторите от всякакъв калибър: ако компютърната терминология не стане част от публикациите на вашите печатни медии, то хората ще останат безпросветни по отношение на високите технологии. Ако един средностатистически читател започне все по-често да среща съкращението DRAM, когато чете статии за компютри, то рано или късно той ще направи известно усилие, за да открие, какво означава той. Аз лично съм автор на много статии на технологична тема и чета всякакви списания на тази тематика. При това постоянно срещам нови и нови термини, които търся в речника, за да открия значението им. Разбирам, че с тези свои думи сигурно ще раздразня много редактори на вестници, които тъй или иначе мразят компютрите. В края на краищата, на тях им се струва, че е твърде прекалено да искат от читателя да използва речник, за да чете вестник на родния си език. Ето защо те заместват термина „шестнадесетична” (точна дума, състояща се от 15 букви) със „специализирана бройна система” (неясна фраза от 3 думи и 27 букви, която не говори нищо на никого).

Чудя се само, как така вестник „Ню Йорк Таймс” е спрял да нарича автомобилите „файтони без коне”. Случаят, за който говоря тук, отразява един много по-мащабен проблем: точно колко специализиран технически жаргон трябва да бъде включен в речника на печатните медии за масовия читател? В края на краищата, вече не живеем в 19-ти век.

Хората бързо възприеха новите термини, като „мотел” и „автоматична пералня”. И въпреки че вече терминът „Google” вече чистичко се използва като глагол от английско говорещите читатели, сигурен съм, че редакторите на вестници никога не биха допуснали такова нещо в своите статии. Може би имат известно основание, но едва ли имат уважителни причини да избягват термина „шестнадесетична” и да го заменят със „специализирана бройна система”. Не мисля, че терминологията във вестниците за масовия читател трябва да е като тази в PC Magazine, но няма да е лошо и те да навлязат най-после в 21-ви век. В края на краищата, от него вече изминаха седем години, а времето си тече.