Поглед отвътре

---

По всичко личи, че IBM вече няма влиянието, което имаше преди. Това поне се вижда от последните развития в Unisys и Honeywell – добри и солидни компании, които едва ли могат да се приемат за определящи общественото мнение. Подозирам, че и Microsoft скоро ще се превърне в един подобен динозавър.

Но все пак, IBM все още има достатъчно влияние, за да привлича вниманието на обществеността и да определя тенденции. За мен бе повече от забавно, когато Сам Палмизано от IBM обяви електронната обработка на информацията тип ”клиент-сървър” за мъртва. След това у мен моментално възникна следния въпрос: какво по-точно представлява електронната обработка на информацията тип ”клиент-сървър”? Всъщност, работата с интернет и Web не може ли също да се приеме за електронна обработка на информацията тип ”клиент-сървър”?

Ако се замислите, сигурно ще забележите, че твърдението на IBM не е нищо друго, освен промоция на една нова политика за маркетинг, наречена СКУ (софтуерът като услуга). Поне според мен това е обикновена преработка на архитектурата „клиент-сървър”, с оглед на още по-централизирано управление на програмите, така че мобилните устройства и компютрите да имат достъп до един и същ сървър, за да получат нужната информация. С други думи – „Преоблякъл се Илия, погледнал се – пак в тия”. През идните години ще се появяват и други нови явления в областта на високите технологии, които ще са старите и познати неща с нови имена, при това непроменени. Това, вкратце, е прогнозата на Джон Дворак.

ТЕМА: Дистрибуциите на Linux. Дали някой друг освен мен е забелязал, че Linux се превърна в най-странния продукт, на който някога е извършван маркетинг сред общността на високите технологии? На всеки няколко месеца се появява нова дистрибуция, и всяка поредна се обявява за „най-добрата”. Но новата версия скоро става демоде и на нейно място се появява нова. Някои от тези еднодневки все пак се задържат и развиват, но повече не се приемат за модерни.

Вероятно сте чували за някои от тях: Red Hat (Fedora), Knoppix, Mandrake (чието име бе променено на Mandriva точно по време на апогея на популярността й – само за да се объркат още повече нещата), Debian, Caldera и съвсем наскоро – Ubuntu.

Много от тези стотици дистрибуции на Linux са изключителни; доста от тях бяха изоставени. Някои от тях са проектирани в името на повишената сигурност, а други – за да бъдат колкото се може по-малки. Така програмистите получиха поле за изява на своите умения. Десетки от тези дистрибуции дори могат да се стартират от обикновена дискета. (Впрочем, дали някой днес все още използва дискети?)

Именуването на тези продукти е свързано с доста голяма доза творчество. Да вземем например Yoper – име, което звучи почти като Web 2.0. Името Damn Small Linux (Проклетият Малък Linux) на мен лично ми звучи като името на Мадисън Авеню. TinySofa пък прилича на име на рок-група от седемдесетте години от миналия век. А „tombsrtb” е класическо име, достойно за компютърни спецове. Най-вероятно Vogg Orbis е било заето.

Използвани са всички възможни варианти за наименуване. Но проблемът не е в това, а в огромния брой дистрибуции, които непрекъснато се появяват на пазара. И тъй като всички те по принцип са безплатни, хората имат навика да преминават от една дистрибуция към друга, в търсене на перфектния, идеален Linux. Това търсене обаче никога няма да се увенчае с успех, поне докато Microsoft не изиграе и победи Linux. Ох, какво казах?

Ако искате да прочетете почти пълен списък на всички мислими и немислими (поне засега) диструбуции на Linux, посетете адрес www.linux.org/dist, стартирайте ги една по една и опитайте сами. Дистрибуциите на Linux започнаха да се размножават като гъби откакто Dell започна да доставя свои подбрани компютри с дистрибуцията Ubuntu, предварително инсталирана на тях.

ТЕМА: Накъде отива бизнесът с обслужващи програми? Някой случайно да си спомня, че някога имаше конкуриращ се бизнес с обслужващи програми, от който хората правеха доста пари? Почти всеки потребител имаше пакет обслужващи програми, осигуряващи функции, които Microsoft бе пропуснала да вложи в своята операционна система. Това бе времето на странните схеми за защита срещу копиране. Тогава една компания на име Central Point Software, правеше бизнес чрез кракване на подобни схеми.

Най-изумителната и невероятна методология за защита срещу копиране включваше създаване на лош сектор върху дискетата, след което се използваше специална програма за форматиране, която откриваше сектора и инсталираше софтуера около него. Така всяко копие на програмата, записано на дискета, на която липсваше нужният лош сектор на точно определеното място, просто не работеше. (Но когато Central Point кракна и тази защита, оказа се, че няма защита, която да не може да се наруши). Но освен Central Point, някога с кракване се занимаваха и други компании: Mace, Norton, Symantec, Fifth Generation и т.н. Впоследствие Symantec ги купи всичките и пренасочи дейността си към антивирусния софтуер – но едва след като съсипа доста конкурентната дотогава индустрия на обслужващите програми.

Ако Symantec не бе предизвикала тези сътресения, те щяха да бъдат причинени от Web. Сега повечето обслужващи програми не се продават като пакети, а като разнообразни самостоятелни програми, които можете да изтеглите от Web. Повечето от тях са Shaeware или „натякващи” (nagware). Все едно индустрията на заведенията за обществено хранене за една нощ да се срине и да бъде сведена до капанчета за дюнери и сандвичи. Гладни ли сте?