Малки неща, които мразя!

---

След многобройните, наглед незначителни оплаквания, с които ви засипвах от страниците на PC Magazine през последните 30 години, заради всичките странности и чудатости, свързани с РС-индустрията, вероятно вече си мислите, че надали някой вече ми обръща внимание. Но се оказа, че всички тези оплаквания, които всъщност не бяха само мои, а и на хиляди други потребители, в продължение на дълги години са били глас в пустиня. Все едно съм говорил на стената!

Този път, при поредната си сесия от оплаквания, бих искал да ви се оплача от малките неща. Говоря съвсем буквално. Малки, незначителни наглед неща, като специализираните съединители за персонални компютри. Напълно уверен съм, че Конгресът трябва да прокара закон във връзка с РС-съединителите, с който да сведе броят на разновидностите им до абсолютния минимум. По закон, производителите на продукти би трябвало например да избират измежду два вида съединители, за да е сигурно, че устройствата ще могат да работят само с тях. Не се шегувам.

Защо, прочее, има толкова много варианти на USB-кабели? Единият им край винаги е един и същ – този, който се свързва с персоналния компютър. Това винаги е стандартен, правоъгълен USB-съединител, който се включва във всеки компютър на този свят. Но съединителят, намиращ се на другия край на кабела, винаги е различен. Има големи, квадратни съединители. Малки, правоъгълни съединители. Трапецовидни съединители. Не знам какви си съединители. И още бог знае колко други. Защо тогава се учудваме, че никога не можем да намерим подходящия кабел, точно когато ни е най-нужен? В края на краищата, трупаме толкова много кабели, които са пръснати из цялата къща. А когато загубите кабела за Apple iPod, не можете да обновите съдържанието на вашия плейър.

Какъв е смисълът на всичко това? Оплаквал съм се и друг път на тази тема, като винаги съм подчертавал, че производителите на цифрови фотоапарати дори не използват едни и същи съединители за връзка. И защо, питам аз? За да спестяват по 2 цента на съединител ли? Или по друга причина? Не би трябвало да е така. Тук говорим за USB – вездесъщият стандартен съединител с 4 крачета – а не за окабеляването на кола „Студебейкър” от 1958-ма година. Без майтап – имаме нужда от закон за това. Всичко това ни струва много пари, и то без разумна причина.

И това ме навежда на мисълта, за друго дребно нещо: електрозахранването. Говоря за малките стенни контакти, които захранват малки, устройства, като Wi-Fi-маршрутизаторите. Колко му е на всяко електрозахранване да се постави етикет с името на устройството, с което работи. Аз имам една кутия, пълна с електрозахранвания, всяко от които носи етикет с името на електрическата компания, която го е произвела. Но нямам представа за какви устройства са предназначени.

Ето, че отивам при моята кутия с електрозахранвания и се опитвам да намеря това, което става за продукта, който искам да използвам. След това проверявам ампеража и положителния и отрицателния полюс, опитвайки се да разбера, дали това електрозахранване ще сработи. Ако включа неподходящо захранване и изпратя ток с прекалено голяма сила към продукт, който не е регулиран за него . . . Бум! Веднъж така изгорих един часовник Fossil.

С течение на времето се убедих, че компанията Toshiba някак си успява да използва едно и също електрозхранване за почти всички свои лаптопи. (При това, на нейното електрозахранване изрично е написано Toshiba). Докъде ще стигнат трудностите ни? Същевременно, едва ли има потребител, който да не знае, къде точно да намери резервно зареждащо устройство за своя телефон Nokia! Очевидно, Nokia е единствената компания в света, освен Toshiba, която прояви уважение към потребителя, стандартизирайки нещо толкова просто. Едва ли мога да намеря достатъчно думи, за да изразя възхитата си от тези две компании, заради вземането на подобно толкова лесно решение.

Става обаче съвършено ясно, че съображения от този вид свършват с Toshiba и Nokia. Тук пак имаме нужда от законодателство. Не че искам американското правителство да си пъха носа навсякъде и във всичко. Знам предварително, че то ще оплеска всичко. Това не е като в частния бизнес. Той никога не оплесква нещата, нали?

Вижте какво: ако има закон, който принуждава една компания да ви каже, какво има в една консервна кутия с компот от праскови (праскови, вода и захар), то тогава би трябвало да има и закон, който да кара компаниите да слагат етикети на своите електрозахранвания. Нали? Строителната индустрия използва различни норми за проектиране и строителство. Защо тогава ние не издадем норми за някои аспекти от технологичния дизайн? Не можем ли да направим съединител, който да е задължителен за възприемане и използване от всички по закон? Приятели, та USB-съединителят има само четири пина! Колко негови разновидности трябва да има? Четири пина! Това ме навежда на мисълта за проблема с батериите, но за това друг път!