ОТВЪТРЕ

---

ТЕМА: КОГА НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ СВЪРШИ ВСИЧКО ТОВА? Някъде към средата на 2005-та година, много инструменти и функции на Windows Vista, които впоследствие така и не видяха бял свят, все още бяха на тезгяха в Microsoft. По това време в някои Web-сайтове се разказваха истории за това, как Microsoft преосмисля Windows Registry. Означава ли това, че софтуерният гигант все още не свършил с това преосмисляне? Означава ли, че ще трябва да чакаме още пет години, докато получим операционна система без този тромав елемент? Е, може би не. Има много външни за Windows продукти, които „заобикалят” Windows Registry – всеки по свой начин.

---

Най-интересният сред тях е MojoPac, който може да се купи от адрес www.mojopac.com на цена 49.95 USD. С този продукт можете да инсталирате софтуерни приложения на USB-устройство, което виртуализира регистрите. По всичко личи, че компанията Mojo е много горда от това, че ви дава възможност вече да не носите със себе си лаптоп, когато сте на път. Достатъчно е да заредите Microsoft Office и всички свързани с него документи на Apple iPod. Включете вашия iPod в някой компютър, където и да е той, и бинго: вече можете да работите в Microsoft Word или да въвеждате данни във вашите таблици от Excel. Не че всичко в MojoPac работи прекрасно, но изумително голям е броят на програмите, които могат. Сред тях са Adobe Creative Suite и Microsoft Office.

Идеята да се работи с програми на външни устройства бе предложена за първи път от на компанията Migo Software (www.migosoftware.com), която предложи продукта Migo – инструмент, който виртуализира вашия персонален компютър на USB-ключове (малките джобни устройства с flash-памет). Можете например да зареждате файлове от Microsoft Word и Outlook на USB-ключ, оборудван с Migo. След това можете да отворите тези файлове, независимо къде се намирате – стига да намерите друг компютър, който работи с Word и Outlook (едно направо гениална идея). Щом свържете USB-ключа с компютър, Migo стартира Word и Outlook от твърдия диск на компютъра и отваря тези приложения в едно виртуално работно пространство, което досущ прилича на десктопа на вашия компютър, който си стои в офиса.

Когато се появи софтуерът U3 (www.u3.com), той даваше възможност на цялото приложение да работи от USB-устройство, във виртуализирана памет. За съжаление, приложенията трябваше да бъдат специално настроени за платформата, иначе не можеха да работят. При MojoPac работеха само някои приложения, но без да е необходимо да се настройват.

Има и четвърти играч в тази област – Ceedo. Нейната програма може да се изтегли безплатно от Web-сайта й на адрес www.ceedo.com. И тя създава своеобразен виртуализиран регистър.

Ако разгледате по-подробно тези инструменти, не може да не забележите едно неочаквано последствие. Самата идея за портативност на приложенията със сигурност ще подкопае продажбите на софтуер. Ако използва регистъра, Windows може да гарантира, че приложението е инсталирано само веднъж. Ако работите със скъпи приложения, за които е голяма вероятността да се разпространяват и използват пиратски, като Adobe CS, Microsoft Office и AutoCAD, ще ви е лесно да контролирате неоторизираните им инсталации на машини, пръснати из целия офис. Но при виртуализираните регистри, можете да инсталирате тези приложения на USB-ключ и да ги носите със себе си из офиса, за да ги ползвате при нужда. Тогава колегите ще си задават например следните въпрос: „Хей, има ли някой флашка с Illustrator, трябва ми до довечера!”

Всъщност, Microsoft отдавна предложи идеята за едни неща, което тя нарича „application manifests”. Те си стоят наред с приложенията, които не използват въобще никакви системни регистри. Но това също би било в сериозен ущърб на продажбите на софтуер. Ето защо тези application manifests ги няма във Vista. Ако няма изобщо никакви системни регистри, ще можете да инсталирате софтуер от компактдискове когато и както пожелаете. Това би било идеалното решение за големите офиси, в които се работи с много скъп софтуер, но стига да се прилага само при изключителни случаи.

Ако направим една оценка в светлината на гореказаното, излиза, че Windows Registry е едно идеално средство за налагане и поддържане на контрол. Може би това е причината, поради която регистъра присъства и във Vista, както и за това, че Microsoft изостави разработката на USB-стандарт, без всъщност да клонира платформата U3.

Когато има желание, ще се намери начин. Виртуализираните системи, за които говорим по-горе, ще продължат да се усъвършенстват. Ако софтуерните разработчици не започнат да блокират инсталациите от USB-устройства, тези инструменти скоро ще превърнат всички приложения в портативни. Иронията е в това, че първите USB-ключове бяха използвани като инструменти за защита на авторските права. Засега тези устройства се използват главно за прехвърляне на приложения и документи от един компютър на друг.

Лично аз мисля, че именно така трябва да работят приложенията. На всяко дадено устройство трябва да бъде инсталиран един единствен лиценз, само еднократно или двукратно, и той трябва да може да работи само на една машина едновременно. Но потребителят би трябвало да може да се прехвърля от един компютър на друг, когато това се налага. Разработчиците на софтуер от години използват идиотския лиценз за един централен процесор, а сега се борят за лицензи за процесори с две ядра. Защо тогава да не опростим нещата?

Някои лицензи се нарушават в най-тесния смисъл на думата, когато софтуерът работи на машини с двуядрени процесори (или с два процесора). Когато ръководителите на големите компании осъзнаят, за какво говоря тук, този нов вид портативност със сигурност ще им повиши кръвното налягане.