Разплащане с мобилен телефон
Категория: ИТ бизнес , Телекомуникации
Ваню Кръстев
13.3.2008
Не е логично да ограничаваш нещо, което отдавна е възможно
Успехът на схемите за електронно разплащане, както в реалния, така и във виртуалния свят, продължава да бъде гореща тема на дискусии във финансовите среди. За сега, традиционните платежни инструменти в интернет са успешни, но опитите те да бъдат доразвити в по-надеждни, чрез разработването на допълнителни защитни средства не постига очакваните резултати. Все пак може да се обобщи, че настоящото развитие на електронните плащания се характеризира с нови усилия за преодоляване на затрудненията. За развитието благоприятства и подобряването на методите за осъществяване на плащанията, които се провеждат в среда на нарастващ брой на комуникационните канали, сред които са и мобилните телефони. В това отношение те все още имат неоползотворен потенциал, според Атанас Шарков, управляващ директор на Система за Електронни Плащания България (СЕП).
Какви са предизвикателствата пред финансовия сектор и ИКТ решенията след присъединяването ни към ЕС?
Предизвикателство от една страна е развитието на електронните услуги и по-масовото навлизане на електронните разплащания сред потребителите и търговците. От друга страна е интеграцията на България в единната европейска платежна зона, която ще наложи доста промени в предлаганите до сега услуги от този тип. Те ще се развиват съгласно общоевропейски стандарти, които излизат от сферата на косвеното плащане. Тук то се извършва единствено между две банки - клиента отива и нарежда плащането, отсрещната банка го получава и услугата свършва до там. Системите за електронно плащане позволяват интеграция между участниците – крайният платец и бенефициента на плащането могат да се интегрират директно в информационните системи на банките и да получават информацията си по електронен път. СЕП е първият частен лицензиран от БНБ оператор на система за мобилно разплащане. До какъв етап на развитие достигна услугата ви? И какви ще са следващите стъпки?
След като БНБ лицензира СЕП, ние започнахме разговори с много потенциални участници – банки и мобилни оператори. Това са стратегическите ни партньори при предоставянето на услуги с новият платежен инструмент, който ще предложим на пазара. В момента сме в етап на преговори за сключване на договори за участие, а там където сме минали тази фаза вече извършваме техническата интеграция.Обединяването на множество участници в една национална система е доста сложен процес. В банковият сектор подобни интеграционни проекти досега са се случвали в рамките на години и то при положение, че са били администрирани от централната банка. Различното при нас е, че този процес на интеграция е основан изцяло на търговски практики и лежи на двустранни разговори и договори с банките. Въпреки това, аз съм оптимист, че тази година ще успеем да интегрираме и тестваме платежният инструмент със сетълмент системата RINGS на БНБ. Това е първата фаза. Втората е да наложим разплащателният инструмент на пазара. Възнамеряваме в средата на годината да пуснем пилотно системата в банките, които сключат договор с нас. Ще обхванем хиляда потребителя и определен кръг от търговски обекти. По този начин ще проучим потребителският ефект за да можем да стартираме и кампанията за масово предлагане на услугите, които ще реализираме с нашия платежен инструмент. Те ще са две основни – възможност за правене на плащания през мобилен телефон и банкова сметка, и възможност за плащане чрез електронен чип за идентификация или т.н. “електронно портмоне”.
В България подобен проект, в който да има участници от различни сектори, не е правен. До сега банките са създавали платежни услуги или централизирано, чрез участието на БНБ като катализатор и администратор на процеса, или на базата на двустранни договори на една банка с друга в някаква сфера.
Ние работим с отворен бизнес модел, в който участници ще са първо много банки и второ мобилни оператори. Целта ни е човек да има възможност да ползва единна услуга, независимо на коя банка или мобилен оператор е клиент.
До момента с кои банки сте водили преговори?
Кръгът е доста голям - ОББ, Булбанк, Алианц, Инвестбанк, СИБанк, ДСК и т.н., пропускам много имена. Въпросът тук е, дали в плановете на всяка една от банките е заложено участие в такъв тип разплащателна система. От интеграционна гледна точка, едно е когато БНБ напише наредба и задължи банките, а друго е когато по чисто пазарен път ти убеждаваш различни участници и ги координираш в един общ процес, който ще доведе до предлагане на една обща услуга по изцяло пазарен път.Технологията на СЕП се базира на употребата на личен електронен портфейл осигуряващ онлайн връзка с банковите институции за авторизация на електронните разплащания. Какви промени трябва да направят банките в техните ИТ структури за да се реализира това взаимодействие?
Ние сме разделили участието на банката на три възможни типа взаимодействие. Първият е когато тя осигурява единствено достъпност, за да могат нейните клиенти да получават плащания извършени със СЕП. Т.е ако вие не сте клиент на тази услуга, някой друг, който е, може да преведе сума по вашата сметка. Това е минималното предвидено участие, при което техническата работа по интеграцията на банките е незначителна. На вторият етап банката участва и като издател, т.е. предлага тази услуга на крайни потребители. Изискването е тя да може да авторизира плащания. Ние предлагаме индустриални стандарти за авторизация по ISO 8583. Другата важна задача на този етап е възможността, когато клиентът дойде във фронт офиса на банката да може да се регистрира за услугата за да ползва инструмента за мобилно разплащане. Тук процесът е изключително опростен за него, но от технологична гледна точка е малко по-сложен за реализация от банките.
Третия етап е възможността банката да обслужва търговци, които приемат плащания с този инструмент и това техническо изпълнение също има специфика.
Както виждате, всеки един от тези етапи изисква различно ниво на интеграция на информационни технологии в банката. Но от тук нататък системата е проектирана така, че информацията и нейната поддръжка са изцяло централизирани при нас. На банката не й се налага да управлява някакви сложни софтуерни приложения. Тя трябва да осигури възможността банковият служител да регистрира клиента за услугата влизайки в Web приложение. Което от интеграционна гледна е все пак някаква задача, която изисква ИТ промени.
Внедряването на системата за електронно плащане много зависи от технологичният етап на развитие на банката. На практика това е нов тип платежен инструмент, който си има изисквания за управление, както е при картовите системи. Съществуващата ИТ инфраструктура на банката може да поеме част от изискванията на СЕП, но има и много нови неща, изискващи инвестиции. На пазара вече има и готови решения, не необходимо банката сама да ги разработва. Същността на интеграцията, към която ние се стремим е да предоставяме готово решение за банките, т.е. на тях не им се налага да се превръщат в софтуерни компании за да развиват тази услуга.
Банковият сектор ще има ключова роля, като доставчик на услуги при разплащанията чрез мобилни телефони. Какви други услуги могат да развият банките със СЕП?
Освен мобилното плащане планираме да създадем набор от електронни услуги, които няма да бъдат чисто платежни. Те ще са свързани с израждане на инфраструктура между банките и техните клиенти. Основният електронен канал за финансови операции, който в момента предлагат банките е интернет банкирането. Като алтернатива ние планираме развитието на максимално широка мрежа от терминали за всякакъв род електронни разплащания. Смятам, че от полза за потребителите и банките ще бъде по-масовото навлизане на електронните плащания за сметка на употребата на кеш. В момента банковите карти се използват преди всичко за кешови тегления, което изисква повече разходи за тяхното обслужване.Другите ни проекти се отнасят до развитието на електронен обмен на информация, с който банките ще предлагат на фирмите възможност да заплащат задълженията си по електронен път. Целта е създаване на система, чрез която да могат да си обменят повече информация. Нещо като електронна фактура, но с по-широк обхват на данните.
Планираме да развиваме система за автоматизация на комуникацията между фирмите, техните партньори и банките. В момента един счетоводител може да нареди плащане или да получи информация за извършено плащане по електронен път. Но след като види тези данни, той започва да ги въвежда ръчно в счетоводната програма. Този процес в бъдеще може да бъде автоматизиран, без да се налага банките да изпращат програмисти при всеки клиент, който искат да включат в системата. Целта е те да изградят връзка към нашата инфраструктура, а ние да имаме ангажимента да интегрираме всеки един участник.