Линукс за българи

Категория: Софтуер
Етикети: отворен код , HP , IBM , софтуер , Microsoft , администрация , Linux , i:FAO , Ubuntu , i:FAO България , Линукс
Ваню Кръстев
12.3.2008

Линукс за българи

Качеството на информацията в портала се постига само с доброволния и целенасочен труд на хората?



Инициативата Линукс за българи (www.linux-bg.org) е свързана с популяризиране на Linux. В началото е започнала като библиотека с ресурси свързани с тази платформа. В основата и стои идеята хората да могат се събират на едно място, да има форум на който да се оказва помощ. Събират се преводни или авторски статии на български и новини, които българската Линукс общност счита за важни. В България има и други организации на хора, занимаващи се със софтуер с отворен код, но те като че ли замират, защото са юридически регистрирани неправителствени организации, смята Мирчо Мирев. Освен, че силно е възприел идеята за българско Линукс общество, той е и ръководител екип за уеб разработки в i:FAO България.


Защо Линукс за българи не изгражда формална структура?

В подобен род структури решенията се вземат много трудно, трябва да има кворум. Aко нe присъстваш трябва да се дават пълномощия на хората в управителния съвет и т.н. Иначе просто на могат да се взимат решения. Поради това подобни формални организации не са много дейни. Има примери за такива, те хвърлиха доста усилия, но избраха неподходяща, формализирана структура за управление.

За разлика от тях за последните седем години Линукс за българи се утвърди като основният източник за информация в страната. По стечение на обстоятелствата, той се превърна във форум за кадърни ИТ специалисти, поради установените и спазвани правила на модериране. За това рязко се отличава от други места с подобно предназначение (ИТ форуми). Те са прекалено общи, а при нас модерирането е много целенасочено, темите остават подчертано свързани с ИТ и по-скоро с Linux.

Единственото, което следим е когато предаваме щафетата на друг модератор, който да се грижи за нещо в портала е, да има добри критерии на оценка на качеството на информацията, която се публикува.

Преди повече от три години решихме да излезем офлайн и да правим конференции, не само да се срещаме във форумите и да водим понякога безполезни дискусии.


Защо трябва да има Линукс общност в България и защо ти се присъедини към него?

Винаги съм се занимавал с ИТ, и когато се появи интернет, търсенето на информация как да си реша даден проблем беше вече много лесно. И винаги съм искал да споделям обратно. България е прекалено малка за да има крайно локални общности – например специално за програмиране на Delphi. За това има и по-общи портали, например като BGIT.net. Там също има подобни професионалисти. Linux като платформа изисква внимание и усилие, като начална инвестиция, което значи, че автоматично поставя критерии, за това, кои хора влизат в портала. Той е за хора, които се интересуват, вложили са усилия за да разберат нещо. Критерия не е просто да си пуснеш някаква програма и да питаш защо нещо си в нея не работи. Критерия е много по-висок и когато влезеш в Линукс за българи продължаваш нататък и ставаш част от общността от хора, които знаят, че на този човек трябва и може да се помага. Това няма да е човек, който просто да те изтощи с въпроси и никога няма да  положи усилия да разбере нещо сам. Напротив, той ще трябва да полага усилия за да върви напред.


Планирате ли някакво развитие в посока формализация на Linux обществото?

Засега няма нужда. Формализирането ще постави високи критерии, както обикновено става, и така ще се получи една тромава система, която ще изисква много ресурси. Образно казано при нас въпросът стои по следният начин – нещата ги правим или без пари или срещу много пари. В момента ако се опитваме да се формализираме и да ползваме пари в нашата дейност, ние ще трябва да се закотвим към определени критерии. Когато казваш, че ще поддържаш нещо, ти казваш, че седиш зад дадено качество. Но това качество в момента се постига само с доброволния труд на хората. Ако се формализираме и използваме заплащане, то нещата ще се опосредят. Не искаме това да се случва. Разбира се, имаме вътрешни правила за форумите и качеството на статиите, които се пускат. 


Има ли нужда това общество от вниманието на отделните компании? Търсят ли ви те?

И да и не. Големите фирми наблюдават какво се случва при нас. Тези големи компании са играчи на един и същ пазар – пазара на труда. И те си търсят начин да си набират хора. Една добра общност от кадърни и мотивирани хора е добро място да си набираш персонал. Обикновено те ни контактуват и започват да предлагат някакви възможности за сътрудничество. Виждат ползата от това да работят с нас, защото от една страна получават достъп до общност от мотивирани ИТ специалисти и от друга страна допринасят нашата общност да се развива. По този начин започнахме успешно да се сработваме със SAP Labs. Това, с което ни помагат в момента е много – сървър на който да държим Mirror на Eclipse проекта и на Ubuntu. Също и Спектър Нет, с които работим откакто съществува проекта. Те са абсолютни фенове. 


Има ли фирми готови да внедряват решенията с отворен код?

В България например, HP и IBM биха го направили, но то няма да струва по-евтино отколкото всяко друго решение. Но за сметка на това подобно решение ще осигури независимост и ще бъде свързано с политиката  Европа да не зависи от доставчик на софтуер, който е в САЩ. Затова Комисията насърчава инициативи в тази насока и глобява Microsoft толкова тежко. Защото иска да да осигури поне условия за работа на алтернативни решения.

Аз следя как се развиват нещата на балканите. За Сърбия не мога да говоря, но в Румъния в Хърватска държавата подпомага Linux обществото и софтуера с отворен код. Там по принцип взимат решения като се консултират с тях. Тук в България има изключително силно безочие при правене на политика.


Ако държавата се съгласи да внедрява отворен код в администрацията ще има ли специалисти, които могат да се захванат с това?

Абсолютно. Ако администрацията каже, че ще даде 65 млн. лева за внедряване на софтуер с отворен код, ЦАПК Прогрес пак може да спечели тази поръчка. Не е проблем и най-вероятно е възможно да се използва софтуер с отворен код вместо продукта на Microsoft. За съжаление за администрацията е по-изгодно това, защото тя няма опит във внедряването на софтуер с отворен код на такова високо ниво. При нас има толкова много хора, че ние можем лесно да направим една организация, която да направи подобно внедряване.


Каква е визията ви за развитие?

Проблемът с Linux е, че трябва да се оформи ядро около една дистрибуция, която да бъде добре подържана и да знаят достатъчно много хора за нея. За това ние започнахме да поддържаме дистрибуцията Ubuntu, имаме локално копие и във форумите непрекъснато се говори за нея.  Готвим дистрибуция, която е на български. Когато достатъчно много ученици и студенти в Добрич, Шумен и т.н. знаят за Ubuntu, тогава ще дойде и момента за Prime Тime на Linux, когато всеки от бизнеса ще може да си инсталира Linux и да помоли някой да го поддържа. Но това става постепенно. В момента целта е да се изградят достатъчно на брой локални точки на поддръжка.