IT във финансите у нас следват глобалните тенденции

Финансовият сектор е едновременно голям потребител и вдъхновител на новите технологии. Той е лакмусът на промените в околната бизнес среда и съответно предизвикателствата пред него и отговорностите му са особено големи. В днешните условия на услуги в реално време и ускорено достигане на пазара моделът на далечно планиране на ИТ бюджетите и стратегиите започва да не върши работа и все повече нарастват изискванията към ИТ ръководителите, особено в банките, както и към партньорите им и решенията, с които работят, да отговарят на внезапни промени в пазарите или размествания на пластовете между индустриите. Рискът е, че може ИТ инвестициите да бъдат отправени в неправилна посока и инициативите за ръст или по-добро обслужване на клиентите да излязат от релси.

Финансовият сектор е едновременно голям потребител и вдъхновител на новите технологии. Той е лакмусът на промените в околната бизнес среда и съответно предизвикателствата пред него и отговорностите му са особено големи. В днешните условия на услуги в реално време и ускорено достигане на пазара моделът на далечно планиране на ИТ бюджетите и стратегиите започва да не върши работа и все повече нарастват изискванията към ИТ ръководителите, особено в банките, както и към партньорите им и решенията, с които работят, да отговарят на внезапни промени в пазарите или размествания на пластовете между индустриите. Рискът е, че може ИТ инвестициите да бъдат отправени в неправилна посока и инициативите за ръст или по-добро обслужване на клиентите да излязат от релси.

Това е един от изводите на аналитиците и журналистите, които в началото на всяка година се вглеждат в своите кристални сфери и се опитват да предрекат бъдещето и да определят горещите точки през годината. Но едва ли човек трябва да е голям пророк, за да види, че ще продължи процесът на интегриране на технологиите с бизнеса, независимо дали говорим за обслужване на клиентите, предотвратяване на измами, управление на риска или финансовия мениджмънт.

Също очевидно е, че финансовите институции трябва да се справят с все повече данни и регулации за тяхното опазване, съхранение и възстановяване.

Според някои световни аналитици обаче ще има големи промени в банковата индустрия през 2008 г., което означава и промени за ИТ. Според тях годината може да е проблемна за по-малките банки. В Европа причина за това може да е приетата и влизаща в сила Единна зона за плащания в евро, а в САЩ - поглъщането на Обществото на банкерите на Америка от Асоциацията на американските банкери, където гласът на малките няма да се чува достатъчно. Но промените може да означават и нови възможности. Малките банки са едни от първите, които възприемат мобилното банкиране, а и новите правила на SWIFT могат да помогнат на нискооборотните и с малко потребители институции да постигнат по-голяма ефективност.

Има ли яснота за мобилните плащания

Плащанията от мобилен телефон са сред основните нови услуги, които банките ще внедряват. Но както стана ясно от една неотдавнашна дискусия, организирана от Клуба за финансови услуги, базиран в Лондон, те ще зависят от много променливи и непознати фактори, включително отношенията на банките с мобилните оператори и ролята на правителствата в този процес.

По време на дискусията са представени различни начини, по които мобилните решения могат да се използват във финансовите транзакции. Те бяха разделени на три основни категории:

- мобилно банкиране, което е продължение на онлайн банкирането

- мобилни плащания, при които мобилният телефон се ползва като устройство за плащане, замествайки дебитните, кредитните и предварително платените карти

- превеждане на пари

Всъщност около последните два начина все още има несигурност по отношение структурата на услугите, поради различните интереси, които забавят развитието им. Усложнението е още по-голямо заради международната природа на днешния бизнес.

Засега мобилните оператори смятат, че трябва да им се плаща на транзакция - нещо, което банките на са склонни да приемат, главно защото това ще разколебае клиентите в използването на която и да е нова услуга. Някои оператори обаче започват да възприемат и друг подход – да им се плаща „наем” за хостването на банковото приложение на техните SIM карти.

Този подход би могъл да ускори използването на мобилните телефони за плащане, особено при малките суми – 5-10 лева, замествайки парите в брой и премахвайки необходимостта от набирането на PIN код.

Съчетаването на мобилните технологии с чип карти и с други технологии като безконтактните карти за комуникация (Near Field Communication) поставя търговците по средата – кой ще заплати четящите устройства на касите за плащане и защо ще го прави? В Лондон специално се надяват, че заради олимпийските игри през 2012 г. там съответната инфраструктура ще бъде създадена.

Мобилното банкиране е гореща тема и в САЩ, където десетте най-големи банки вече са внедрили собствени мобилни решения. Въпреки това все още има много за и против, макар че първите опити там започнаха малко преди 2000 г. След около петгодишен застой сега определено подемът е сериозен. Например Bank of Amerika е пуснала м-банкиране през май 2007 г. и вече има над 500 000 клиенти. Към решението си тя е прибавила и Microsoft MapPoint приложение, което показва на потребителите къде е най-близкият банков клон или банкомат.

В България също вече може да се извършва плащане по мобилен телефон за стоки и услуги до 10 хиляди лева. Лиценз за извършване на мобилни разплащания е издаден в средата на ноември на оператора "Система за електронни плащания (СЕП България)". Таванът за една транзакция е определен на 10 хиляди лева. С въвеждането на тази услуга България се нареди в челните редици на Евро съюза като трета страна, въвела м-банкиране.

Платформи за мобилно банкиране

Независимо от гласовете за стандартизация, засега много банки прилагат собствени решения за мобилно банкиране. Въпреки това могат да се очертаят три главни подхода към услугата – чрез текстово съобщение (SMS), уеб браузър или приложение, което клиентите могат да си заредят от интернет. Повечето банки засега смятат да предлагат повече от една от тези възможности, за да имат клиентите им избор. Според някои професионалисти най-добрата стратегия е да се използва комбинация от трите подхода. Това позволява да се покрият предпочитанията на различни поколения потребители и затова очакванията са, че ще има натиск върху производителите да предлагат повече от един тип платформа.

Клиентите са определящият фактор

Без потребители нито една банкова програма, независимо върху каква платформа е изградена, не би била успешна. Мобилното банкиране стана възможно благодарение на редица фактори, по важните от които са:

- възможността за поставяне на чип карта в телефоните

- повишената употреба на мобилни телефони и в частност на по-съвършени и интелигентни модели

- превръщането на ИТ в продукти за масова употреба

- новото поколение е свикнало да използва мобилните си телефони за много функции

- развитието на интернет банкирането, което в началото също бе приемано скептично (още повече, че не всеки седи пред компютър, но почти всички използват мобилен телефон).

Банките обаче трябва да търсят и други потребителски категории извън младото поколение, които нямат работа пред компютъра, като работещи в производството, селското стопанство и т.н.

Банките стават зелени

През изминалата година най-големите американски банки вложиха милиарди долари, за да рекламират бизнес практики, ориентирани към запазване на околната среда, които ще бъдат въведени следващите години. Разбира се, те се отнасят най-вече за техните центрове за данни. Идеята е те да станат много по-ефективни енергийно чрез иновативни технологии. Тази загриженост на големите банки може да изглежда странна, но очевидно не става въпрос за алтруизъм към обществото и борба с глобалното затопляне – поне не това е първостепенната причина, а сериозните финансови изгоди от изграждането на зелени дейтацентрове. За целта са налице редица нови технологии, като управление на ИТ активите, виртуализация на сървърите, решения за охлаждане и други.

Според данни на IDC през 2005 г. са изразходвани 26,5 млрд. долара в световен мащаб за захранване и охлаждане на инсталираната база сървъри, което е 2,5 пъти повече в сравнение с 2000 г. Други нейни данни показват, че днес на всеки изхарчен долар за хардуер се падат 50 цента за енергия, а предвиждането е тази цифра да нарасне на 71 цента през 2010 г. По информация на Американската агенция за околната среда през 2006 г. 1,5 процента от общо консумираната енергия в страната е била използвана от центровете за данни.

Като се има предвид, че банките изграждат едни от най-големите дейтацентрове, е ясно защо зеленото ги привлича толкова силно. Големият въпрос е нарастващата цена на енергията по цял свят и доста осезаемо в България. Ето за що намаляването на консумацията на енергия в центровете за данни се превръща в първостепенен въпрос. И естествено се търсят отговори.

Да не оставяме сървърите да мързелуват

Ненатоварените сървъри с операции поглъщат толкова енергия, колкото и натоварените. В много случаи обаче един сървър е определен за едно приложение, което използва да речем 10-20% от капацитета му. Или пък има включени сървъри, които отдавна не се използват за нищо, твърдят изследователи на този сегмент. Българските банки в повечето случаи са в началото на изграждане на своите центрове с данни и имат шанс да не допускат вече правени грешки и да заложат ефективно управление на капацитетите от самото начало.

Все пак, предупреждават специалистите, капацитетът на дейтацентъра не се оценява само с пространството в раковете. Може да има много незает „въздух”, а центърът да е достигнал капацитета си по отношение на захранване и охлаждане.

Един от лековете за повишаване на ефективността безспорно е виртуализацията, която позволява консолидиране на сървърите, чрез която на един сървър могат да работят няколко приложения. И понеже тя намалява устройствата, които трябва да се захранват, самата виртуализация е зелена стратегия. Според Gartner тя носи бърза възвръщаемост на инвестициите в банковите дейтацентрове и спестява много разходи за разширения или дори за строеж на нови сгради. Тя пести хардуер, пространство и енергия.

Въпреки това проучванията показват, че банките не бързат да я внедряват, тъй като това е относително нова технология, или пък я пробват първо в по-малко критичните си области.

Виртуализацията, като всяка друга технология, дава предимства, но от своя страна, носи и нови проблеми за решаване, например следенето и осчетоводяването на сървърите, които вече не са физически активи. Един сървър например може да работи с приложения от различни бизнес линии на банката. Така че банките трябва да са готови с нов начин на завеждане на активите.

Очевидно е обаче голямото й бъдеще, след като всички големи играчи се включиха в надпреварата. VMWare вече не е сама, а в конкуренция с гиганти като Microsoft, IBM, HP, Cisco, Sun и други. Както винаги конкуренцията носи добри вести за клиентите – цените падат. Предвижда се, че например хипервизьора на VMWare, който сега струва над 3 500 долара до една година ще бъде безплатен.