The Punisher

---

Историята на The Punisher е до болка позната на тези от вас, които са гледали филма, и тези, които са играли първоначалната конзолна версия или по някаква случайност са чели оригиналния комикс. Вие сте отмъстителят Франк Кастли, чието семейство е било избито от мафията, и сте решили да си го върнете на всички престъпници. След последното ви приключение, в което избивате поредната мафиотска организация, ви залавя нюйоркската полиция и ви разпитват на някакъв самотен остров, за който ще ви се разказва в ретроспекция през цялата игра. Започвате с поредната квартална банда и постепенно прогресирате из структурата на организираната престъпност, стреляйки по всичко живо, което държи дори подобие на оръжие.
Освен увлекателната история ще забележите и много други прилики с двете части на Max Payne, като единствено повечето трупове, кървища и по-динамичният екшън ги разграничават.
Арсеналът, с който разполагате, е внушителен. Въпреки че в началото сте само с чифт пищови, по време на игра непрекъснато ще си набавяте оръжия – най-различни пистолети, пушки, автомати, гранати, снайпер, огнехвъргачка и т.н. Много от оръжията имат оптическо увеличение, което е малко безсмислено предвид факта, че битките в повечето случаи са лице в лице. За сметка на това можете да хващате и хвърляте счупени бутилки, бухалки, щанга и всякакви други предмети.
Изкуственият интелект е под всякаква критика. Поредната игра, в която противниците ви се разхождат хаотично, демонстрират самоубийствена смелост или се крият зад столове. Макар и да разчита на Хавок за физиката, в играта твърде лесно убивате противниците, почти без значение дали ги улучвате в главата или тялото. За сметка на това вашият герой държи на сериозни поражения. В това отношение The Punisher страни много от Max Payne, наблягайки на екшъна, подобно на Painkiller. Това, с което се откроява, е възможността за разпитване пленени противници. Имате четири основни вида за разпит – „размазване на физиономията”, „задушаване”, „удряне” и „заплаха с пистолет”. Освен тях можете в зависимост от нивото да използвате околната среда в конкретни маркирани точки, за да разпитвате някоя жертва, например резачки за месо, електрически ток или басейн с пирани. Лошото е, че повечето дребни отрепки няма да ви кажат нищо освен 3-4 заучени фрази.
Друга оригинална идея е, че можете да използвате труповете за защита, като единствено ви забавят движението. А в режим на клане, подобно на „куршуменото време”, играта минава на забавен каданс и можете да правите най-различни техники, като кръвта ви се възстановява по-бързо.
Графиката е красива и много детайлна, като през цялото време ще играете от трето лице. Звуковите ефекти са с много добро качество, като разговорите са изиграни впечатляващо. Музиката на свой ред е еднообразна и ще ви писне бързо.
Нивата са сравнително разнообразни, но са твърде елементарни - можете да ги минете по един-единствен път. Също и при босовете липсва почти всякаква оригиналност и повечето се убиват по един и същи начин.
Като цяло The Punisher е бледо копие на някои хитови заглавия и ви я препоръчвам, ако ви се играе праволинеен екшън или искате да се вживеете в образа на героя от широкия екран.