Nexus TJI

---

Напоследък ставаме свидетели на раздвижване в игровия сектор. За два-три месеца бяха пуснати няколко много добри шутъра, симулации и спортни игри - това бе повод да се нарадваме на разнообразни нови идеи и енджини.
Странно, но за сметка на тях космическите стратегиите в реално време (Space RTS) си остават един неоправдано пренебрегван жанр. В него излезлите заглавия се броят на пръсти – Homeworld, Hegemonia, O.R.B. и други по-малко известни участници. Макар и да не е точно RTS, Nexus TJI не се отличава силно от заглавията, положили основите. Играта акцентира върху тактическата част и самите битки в реално време. Ресурсната част е слабо загатната и няма да ви се налага да се притеснявате за нея през повечето време.
Историята започва с пристигането ви на космическа станция на Юпитер. Вие сте синът на първия роден в Космоса човек. Известен също и с участието си в гражданската война между големите корпорации, вашата роля в началото е по-скоро образна, отколкото практическа. С течение на времето от командир стигате до адмирал, като ще се сблъскате с няколко раси в редица конфликти и в последствие от вас ще зависи и съдбата на човечеството. Типичен сюжет за една холивудска продукция, макар и далеч по-интересен, от тези, които ни се предлагат напоследък.
Филмчетата са представени в разказвателен вид – героят ви чете важните събития от нещо като негов дневник, а на фона имате възможност да се насладите на красиви космически сцени, като че взети от някой фантастичен филм. Музиката е основно оркестрова и се вписва идеално в атмосферата на битките, без да се натрапва и да се усеща. Звукът също е на ниво и макар да си личи, че е синтезиран - допринася още повече за вживяване в битките.
Трудността, както традицията повелява, е твърде голяма. Ако играете като „начинаещ“ и ви е за пръв път – ще си скъсате нервите от преиграване и е възможно да се откажете заради недомислици в баланса на силите и дизайна на мисиите. Някои нива са едва ли не прелюдия към епизода и можете да ги минете без дори да използвате всички кораби, в други пък ще бягате през цялото време от битката, за да спасите главния кораб или ще проклинате избора на оръжия, който сте направили предварително и за който никъде в инструкциите не ви се подсказва. Да, това е игра, в която ще разберете, че сте сгрешили с конфигурацията и трябва да преиграете мисията чак когато се окаже, че се налага да убиете някой враг, а не можете да му сторите нищо и двата часа люта битка са отишли напразно. А фактът, че конкретният подход е жизненоважен за някои ключови мисии, дразни още повече предвид свободата, която имате и изключително лаконичната информация, която получавате преди и по време на битка.
За разлика от този на вашите кораби, противниковият изкуствен интелект (ИИ) е на добро ниво, като често ще ставате свидетели на самоубийствени соло акции от страна на подчинените ви, докато противниците бягат от битката, защото са закъсали много. Друго, което прави лошо впечатление, е автоматичната употребата на ракетите и торпедата. Макар и да са в ограничени количества и да свършват бързо, тяхната ефективна област и степен на поражение не са за пренебрегване. Естествено ИИ не се съобразява с това и ще се нагледате на зрелищни взривове точно там, където един противников кораб е събрал цялата ви флотилия и някой от вашите е решил за по-лесно да отнесе всички. Съветвам ви да държите изключени тези масови оръжия и да ги използвате, когато е необходимо и по възможност от разстояние.
С течение на времето трупате опит и вие и вашите подчинени герои вдигате нива, което макар и да е малко нетипично за космическите стратегии, не ви дава значителна полза. Имате три аспекта за развитие – военен, научен и инженерен, като можете да избирате само за вашия герой.
Преди всяка мисия ви се появява карта на галактиката, в която освен да разгледате планетите – друго не можете да правите. Екипировката на корабите, оръжията, ескадрилите и системите е доста еднообразна и ограничена. Общият им брой не е голям и прави впечатление на места излишното разделяне на класовете. Тук и се пропуква главният интерфейс. Настройката и подборът са много неудобни и често неясени. Без да броим страшно малкото ресурси, с които разполагате, технически ще ви е трудно да съобразите кое с кое да комбинирате в началото на нивото. Важни са и пасивните елементи – батериите, реакторите, (анти-) електронните системи за противопоставяне, датчиците и щитовете. Всяка една от тях допълнително накланя везните в по-напечените ситуации.
Тактическата страна се проявява и в самите битки. По време на битка взимате идейно и практическо участие с 12 команди, сред които бомбардировка, сваляне на щита, унищожаване на корпуса, деактивиране на системите, атака с ескадрила изтребители или бомбардировачи, както и комбинацията от всички тях. Управлението на камерата е типично за този жанр – изцяло с мишката. На места употребата на точното оръжие в точния момент, деактивирането на конкретна система или правилният подход на групиране на силите и последователността от оръжия ще решава изхода от мисията. Не винаги най-силното оръжие е най-доброто. Всяко едно оръжие си има важни характеристики освен за пораженията, които нанася, а и за точността, енергопотреблението и честотата на стрелба. Имате оръжия за защита, за сваляне на щит, за разбиване на корпус и специални ракети и торпеда за масово поразяване. Самите изтребители също може да се третират като оръжие и да подпомогнат корабната защита.