Мечтаният течнокристален монитор
Категория: Интернет
10.2.2005
Атакувайки стремглаво пазара, LCD мониторите непрестанно се развиват и всяко следващо поколение осигурява още по-добри параметри от предишното. Това, разбира се, е причина потребителите масово да се ориентират към тази технология на визуализация и течнокристалните дисплеи вече са доминантни на световния пазар. Макар и с малко забавени темпове, това се случва и в България. За трета поредна година правим тестове на представените на българския пазар течнокристални монитори и за трети път поставяме рекорд по брой на тестваните модели. И ако до миналата година тестовете можеха да се нарекат групови, то този път единственото коректно определение е „масови“. Успяхме да съберем на едно място 54 различни LCD монитора, всеки от които премина през строги тестове, за да можем да поставим обективна оценка.
Развитието при тестовете не е само в бройката – в стремежа си да проведем по-честно тестовете си осигурихме специален колориметър, който безпристрастно извърши измерванията на отделните параметри на мониторите. Повече информация ще откриете в секцията „Как тествахме“. Но преди да стигнем до нея, нека хвърлим малко повече светлина върху участниците в нашите текстове - LCD мониторите.
Технологията
С бума на течнокристалните технологии в последните години разнообразието от матрици, които се използват в мониторите, стана толкова голямо, че ще е трудно да опишем всичко дори в доста дебела книга. Затова ще се спрем само на най-основните черти на тези монитори и на технологиите, които в момента се прилагат най-често в производството им. Също така ще се опитаме да ви дадем основни насоки, които да следвате, когато се озовете пред щанда с LCD-та.
Основата на LCD мониторите са кристалите във всеки пиксел, които променят своята ориентация, ако към тях е приложено напрежение. Зад тях е разположен светлинен източник, който без кристалите пред него ние бихме виждали като бял. Ако към кристалите не е приложено напрежение, те затварят пътя на светлината и ние не я виждаме – цветът остава черен. При подадено напрежение, в зависимост от неговата стойност, кристалите се завъртат и спрямо положението си пропускат определено количество светлина. Ако са напълно отворени – виждаме бялата подсветка. За да се намесят в картината и цветовете, пред всеки пиксел има цветен филтър – червен , зелен или син. Така преминалата светлина формира всъщност един от тези три основни цвята, а тяхната комбинация ни дава цялата цветна палитра. Естеството на течните кристали обаче поставя и някои ограничения – на тях им трябва време, за да се преориентират при подадено напрежение (което формира така коментираното време за реакция на пикселите). Също така, ако погледнем под различен ъгъл монитора, ние виждаме под различен ъгъл и самите кристали – т.е. в зависимост от ъгъла ни на гледане ще се променя и цветът на монитора, както и неговата яркост (която пък определя контраста). Така изниква вторият важен проблем – максималният зрителен ъгъл, от който можем ясно да виждаме изображението.
Следващият проблем е свързан с цветовете. Спрямо CRT мониторите LCD моделите имат доста по-скромни възможности. Някои видове матрици даже използват 6-битово описание на цвета и така допълнително намаляват възможностите им. Некачествената подсветка също може да окаже лошо влияние. Не на последно място трябва да обърнем внимание и на контраста. Той всъщност е съотношението на светлосилата на чистото черно спрямо чистото бяло. И докато за електроннолъчевите монитори не е проблем съотношение 1000:1, то LCD-тата тепърва опират в тази граница. При това, ако не ви се дават много пари, ще трябва да избирате между модели със съотношение 300:1 до около 500:1. В момента за сърцата на потребителите (макар малко от тях да го знаят) се борят три основни вида матрици: TN+Film (Twisted Nematic, най-старият вид), IPS (In-Panel Switching) и МVA/PVA (Multidomain Vertical Alignment / Patterned Vertical Alignment, това са два вида матрици с подобна структура). Предимствата на първия вид е най-вече по-бързата реакция на пикселите спрямо другите и евтиното й производство. Тази комбинация е достатъчна за широко разпространение на пазара, въпреки че контрастът и наситеността на цветовете, както и зрителният ъгъл са далеч от най-доброто. IPS матриците са по-скъп и много по-добър в цветово отношение вариант. Слаба тяхна черта обаче е по-дългото време за преориентиране на кристалите в пикселите, както и фактът, че контрастът практически е съизмерим с този на TN матриците. Тук подобрен е и зрителният ъгъл. При третия вид са разрешени доста проблеми – времето за реакция е по-малко от това при IPS матриците, зрителният ъгъл е относително голям, а контрастът е най-силният им коз – матрици със съотношение 600:1 и 800:1 са масово достъпни. Все пак по-високата цена и малко по-бавното опресняване спрямо TN матриците все още е пречка за масовото им навлизане в ценово ориентирания сегмент. Тъй като е трудно да определите с каква матрица точно е даден монитор, когато сте в магазина, а и продавачите едва ли ще знаят точно това, не може да се даде и универсална рецепта за закупуване на LCD монитор. Съвета, който можем да ви дадем, е преди да купите монитор, да се запознаете максимално с характеристиките му и след това да го видите на живо. Покупката на монитор, без да сте го видели и пипнали, лесно може да се окаже голяма грешка.
След като се озовете в магазина, проверете дали ви харесва мониторът – дали зрителният ъгъл е добър за вас, дали черното е наистина черно или има сиви оттенъци и дали опресняването е добро. Използвайте динамична картина с тъмни полутонове, защото при нея по-ясно се отличава трудната реакция на пикселите. И разбира се – преди да купите, прочетете последните тестове в списанията.
Как тествахме
Както вече споменахме, този път тестовете бяха максимално обективни, до колкото техниката ни позволяваше това. Всеки монитор бе подложен на тест с хардуерен колориметър. Така успяхме да определим за всеки монитор точно колко ярко е изображението, доколко са наситени червеният, зеленият и синият цвят и да определим цветовия му спектър, да определим контраста и сходимостта на цветовете. Преди действителните измервания оставяхме мониторите да поработят 30 минути, за да достигнат номинална работна температура. След това калибрирахме монитора, като настройвахме температурата на белия цвят на 6500К, поставяхме яркостта в максимално положение и следвахме инструкциите на калибриращия софтуер за оптимална настройка на контраста. След това следваше тестът и снемането на резултатите.
След като приключи автоматизираното тестване, пускахме DisplayMate за визуална и субективна преценка на качествата на монитора – най-много наблягахме на контрастната таблица, за да проверим дали мониторът не „крие“ някои от тъмните тонове. Проверявахме опресняването на пикселите в различни ситуации – игри, филми, офис работа. Накрая проверявахме зрителния ъгъл на монитора. За съжаление субективният фактор при последния тест трудно може да се намали без скъпа апаратура. Оценявахме и старанието, вложено в екранните менюта – лекота на работа и функционалност. Важни за нас бяха възможностите на монитора за връзка – наличието на цифров или аналогов интерфейс, като разбира се, на първия отдавахме силни предпочитания. Под внимание взимахме и USB концентратор, вграден в монитора, вградени високоговорители, възможност за повдигане на монитора, възможност за завъртане в положение портрет, както и всички допълнения, които са направили производителите.