Хората все повече се интересуват от grid, а нашата цел е да го популяризираме

---

Миналата година д-р Емануил Атанасов получи грамота “Джон Атанасов” за приноса си към информационните технологии. Това е признание за постиженията му в областта на паралелните алгоритми и европейските проекти за изграждане на е-инфраструктура EGEE (Enabling Grids for E-science in Europe), SEE-GRID (South East Europe Grid Infrastructure Development), в които отговаря за операциите в България.
Независимо от многото награди и безспорните му заслуги за успеха на grid инициативите у нас, той е изключително скромен и не обича да говори за себе си. Но не крие, че наградата на президента му е донесла удовлетворение.
Винаги се е занимавал с математика - още второкласник решава задачи за четвърти, пети, дори седми клас. Една книга за великите математици го впечатлява толкова силно, че решава, че и той може да прави такива неща като Гаус и Паскал. От трети клас започва да участва в олимпиади, но началото не е особено успешно. “В себе си чувствах, че мога и трябва да спечеля. В шести клас, през 1983 г., спечелих първото си национално състезание по математика.” Продължава образованието си в Математическата гимназия в Пловдив, където е постоянен участник в отбора по математика, но се явява и на състезания по информатика, където също печели, и то в индивидуалната надпревара. Шегува се, че като ученик основното му занимание е участието в международни олимпиади. През 1988 г. математиката го отвежда чак до Австралия, където печели специалната награда за оригинално решение. Той е и единственият чужденец, за когото местната преса пише тогава. Като студент в СУ “Св. Кл. Охридски” продължава да участва в националните олимпиади, в които побеждава две години подред - през 1991 и 1992.
Сега много се радва на успехите на младите, които идват след него. “Ние участваме от самото начало на олимпийското движение в областта на математиката. Като ниво сме доста добри, често изпреварваме отборите на държави като Германия, САЩ и др.,и се класираме редовно в първата десетка.” Говорим и за това, че много от първенците от същите тези олимпиади отдавна вече работят в чужбина, най-вече в САЩ. Неговият избор обаче е да остане тук. “Относително е как човек измерва успеха. Бил съм на Запад, макар и не за дълъг период, и знам, че и там нещата не са толкова розови, колкото ни се струва тук. Животът е борба навсякъде. Не съм готов да отида където и да е, и то на всяка цена, защото един учен се насочва към работа в конкретна област, а не всеки университет може да предложи интересни теми. Бил съм в утвърдени университети в Испания, Германия. Не бих казал, че те са по-добри, напротив - при нас нещата са много по-концентрирани в един-два университета, особено в областта на математиката.”
Питам какво мисли за нивото на висшето ни образование. “Напоследък системата за завършване първо на бакалавърска степен тук, а след това на магистратура, направи получаването на магистърска степен твърде трудно за много студенти. Може би след време тази система ще се измени. Като копираме чужди системи, рискуваме, а рисковете трябва внимателно да се преценяват.” Говори от позицията на личния си опит, защото е преподавал в СУ и в Центъра за обучение на докторанти към БАН.
В момента Емануил Атанасов е н.с. I ст. в ИПОИ (Института по паралелна обработка на информацията) към БАН. Занимава се основно с методите Монте Карло, които предлагат голямо разнообразие от задачи с огромно практическо приложение. Другата тема, с която е ангажиран напоследък, са grid проектите, по които работи от самото им начало.