В момента най-конкурентна у нас е банковата сфера

---

Вече е приет Законът за БНБ. Какво урежда той?

Законът за БНБ като материя е по-общ и е високата рамка, която конституира статуса на Националната банка в страната. Той е изцяло в съответствие с правната рамка и изискванията на европейското законодателство и най-вече с директивите на Европейския съюз относно ролята на Централната банка (ЦБ) и нейната независимост за всяка една от страните - членки. Това, което е ясно дефинирано, е ролята на централните банки навсякъде в ЕС. Те трябва да са абсолютно независими и по никакъв начин да не може да им бъде оказвано въздействие от т.нар. локални органи на управление - Министерски съвет, Народно събрание и т.н. Дори една от точките забранява на ръководните органи на БНБ да се консултират по какъвто и да е повод с някои от участниците в другите власти. Приема се, че политиката на ЦБ трябва да е съобразена по-скоро с политиката на европейската система от централни банки и Европейската централна банка (ЕЦБ), защото ние вече влизаме в тази система. ЕЦБ е органът, който влияе до голяма степен върху общата политика на централните банки, включително и нашата, и единствено контролът остава в ръцете на законодателната власт. Ако досега парламентът приемаше бюджета на БНБ, с приемането на закона от тази година той вече ще се утвърждава от УС на банката и ще се предоставя само за информация.

Т.е. ЕЦБ е органът, който регулира дейността на банките в ЕС, а БНБ е регулаторът за нашата страна. В този смисъл какво е значението на Проектозакона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи?
Според мен това е много важен документ, който е минал на първо четене в НС и се очаква обсъждането му на второ четене. За първи път в един закон ще се регулира цялата материя. Той обхваща всичко - извършването на местни и презгранични преводи, издаването и използването на електронни платежни инструменти (ЕПИ), създаването и функционирането на платежни системи, платежен надзор и реда за извънсъдебно разрешаване на спорове във връзка с извършването на преводи и издаването и използването на ЕПИ. Всички тези шест много важни точки за първи път се регламентират в един-единствен ясен документ, който е изцяло съобразен с няколко директиви на ЕС. Те касаят най-вече ЕПИ и особено надзора върху платежните системи, който е много важен за ЕЦБ, тъй като се обръща голямо внимание на ролята на централните банки и функционирането на платежните системи.
Може би едно от нещата, които задържат приемането на закона, са изискванията за системните оператори, съобразени с европейските стандарти - голям капитал, сериозен опит в подобна дейност и т.н. Затова много лобита у нас биха искали тези изисквания да са доста по-ниски, за да могат да се включат в този пазар. Но от БНБ настояваме да си останат високи, защото летвата, поставена пред нас от ЕС, е доста високо. Стараем се да държим в течение цялата система, защото банковата сфера е най-конкурентна в момента.

Приемането на закона ще въведе ли единна система от правила за всички в банковата сфера? Вероятно ще има и по-голяма прозрачност?
С този закон се хармонизираме с директивите на ЕС и отговаряме 100 % на техните изисквания. В момента липсва закон, който да обхваща всички аспекти - има отделни подзаконови актове; да не говорим, че теми като ЕПИ и електронни пари изобщо не са обсъждани, но с приемането на закона ще се постигне пълна яснота.

А има ли електронни пари в България изобщо?
Не. До момента нито са регламентирани по някакъв начин, нито са конституирани у нас. За първи път в проектозакона се третира и регулира материята. Може би с появата на регламент за е-пари ще се събуди и интересът към подобни услуги. Опасенията досега вероятно са били по отношение липсата на яснота за това кой има право да емитира тези пари, защото това си е емисия, реални средства. В проектозакона има специална част, уреждаща въпроса с електронните пари като част от ЕПИ.

Какво следва да направят банките след приемането на закона? Какви практически действия ще трябва да предприемат и БНБ, и търговските банки? И доколко банките имат готовност за извършването на съответните промени?
По смисъла на това, което регламентира този закон, той регулира взаимоотношения, които така или иначе съществуват. Някаква сериозна промяна за банките няма да има. Ако става дума за електронно банкиране, може да се споменат алтернативните - напр. дистрибутивни канали на банките.
До момента те са оставени до голяма степен на собствено творчество, защото тези проблеми досега не са били поставени в законова рамка. Всяка банка решава по свой начин тези въпроси - това са договорни отношения с клиентите, отговорности или липсата на такива. Но вече са определени условията, на които трябва да отговарят институциите, опериращи с електронно банкиране, Интернет и мобилно банкиране - какво са длъжни да предоставят, правата на клиента, предвиден е дори арбитражът.

А това означава ли, че от ЕЦБ ще ни контролират?
Не, ЕЦБ може да налага контрол върху БНБ, а чрез БНБ може да се налагат само регулаторни рамки. За момента тази правна рамка е един от приоритетите ни.
Тепърва предстоят редица чисто практически дейности по хармонизацията, като проекта IBAN например. Това е европейски стандарт за структуриране на сметката, който трябва да бъде приет по пътя ни към Европа. Структурата на сметката е единна за цялата еврозона, което позволява маршрутизиране на всяка транзакция. Това е първият стадий от привеждането към единна структура на всички сметки. Това е процес, който тече във всички страни на ЕС и е по стандарта 13616 от 2003 г., а при нас е узаконен с БДС ISO 13616 от 2004 г. Този стандарт касае практическа промяна във всички основни ИТ системи, обслужващи банките, защото структурата на сметката е крайъгълен камък в банковата система. Затова първо всяка банка трябва да направи необходимите промени, а от своя страна БНБ да синхронизира всичко това, защото подобен стандарт не може да се въведе частично - някои банки да го прилагат, а други - не.

А може ли въвеждането на този стандарт да доведе до затруднения за банките?
Повечето големи банки отдавна са направили сериозни инвестиции в ИТ инфраструктура, затова едва ли ще има големи сътресения. Едно от задължителните неща е централизацията, т.е. БНБ ще трябва да събира подробна и точна информация от банките, тъй като, както вече споменах, ние сме междинното звено между нашата финансова система и ЕЦБ. Тук трябва да се спомене започналият проект за събиране на статистически данни, чийто първи етап е стартирал - първичната информация се събира дистанционно. Тепърва ще се събират данни за лихвената статистика, след това и за нуждите на платежния баланс. Ние ще трябва да събираме много и подробна информация, която ще обобщаваме и предоставяме редовно на ЕЦБ за анализ. В момента, в който станем пълноправни членове на ЕС, ние ще трябва да предоставяме голям обем информация, задължителен за всяка една ЦБ. Опитваме се да направим този процес по-планомерен, изпреварвайки съветите на ЕЦБ да сме готови колкото е възможно по-рано с подаването на информация, която те внимателно изследват и следят паричните потоци. Така по-рано ще сме готови и с въвеждането на еврото.

Бихте ли коментирали състоянието на електронното банкиране у нас?
Да тръгнем оттук, че досега нямаше единна регламентация. От друга страна, трябва да се има предвид състоянието на банковата ни система и клиентите, защото темата е изцяло насочена към крайния клиент. Дори може да се каже, че в 90 % от случаите се касае за банкиране на дребно. Т.е. има електронно банкиране за корпоративни клиенти, но то е достатъчно обособено. Големите клиенти не са многобройни, те са с достатъчно ясни изисквания и в повечето случаи като VIP клиенти на банките могат да договорят конкретна услуга.
Основната цел са физическите лица, т.е. масовият клиент. Като се има предвид, че около 17 % от населението в България има достъп до Интернет, това не е основание за голям ентусиазъм относно ползването на тази услуга. От друга страна влияе и друг фактор - почти 4 милиона са потребителите на мобилни телефони у нас. Това са потенциалните клиенти, които биха се заинтересували от подобен род услуги. Оттук произлиза и стратегията на банките - от една страна, всяка по-голяма банка, която е част от европейската банкова система, има за цел оптимизирането на разходите. Най-скъпи са разплащанията в банковите клонове - с разходите за помещения, персонал, охрана и т.н. Например това става чрез банкоматите, по брой на които сме над средното ниво за Европа. Разбира се, те са с ограничена функционалност. Най-евтината транзакция е чрез Интернет, като удобството за клиента е максимално. Все повече стават хората, включително и у нас, които ценят времето си и желаят да свършат работа, без да стават от мястото си пред компютъра. Има потребност от такива услуги, има и хора, които могат да ги предоставят, затова няма начин банките да не отговорят на това предизвикателство.
Част от банките предлагат подобни услуги с цел да не загубят клиентите си, защото други банки вече го правят и те не могат да си позволят да не се включат. Но все още създаването на такива канали не е ясно осъзнато като стратегия за повечето от банките. Това не важи, разбира се, за големите банки, които внасят ноу-хау от цял свят и това е част от тяхната стратегия. Може да се каже, че те теглят като локомотив останалите, които поради конкуренцията се опитват да не изостават. Почти няма банка у нас, която вече да не предлага електронно банкиране под някаква форма. Например ОББ, която въведе един от първите в страната виртуални клонове. В рамките на около година по обем на транзакции той стана втори в цялата клонова мрежа, а по обем на сумите, минали през него, бе практически първи. Подобни факти ентусиазират банковата общност. Неслучайно толкова банкови институции са се фокусирали и върху мобилното банкиране. С усъвършенстване на технологиите, мобилните апарати, ОС и качеството на връзката ще се развиват и тези услуги. Досега основният проблем беше скоростта на пренасяне на данните и това задържаше развитието им. Вече има специални проекти в САЩ - в мобилните апарати се вгражда универсална карта (подобна на SIM картата), която може да се ползва и като електронни пари. Така хората ще могат да минават през касата на магазина само с GSM-а си.
Тук не може да не споменем и сигурността. Това е проблемът, който винаги стои.
Неслучайно най-много се инвестира в сигурността, освен в развитието на технологиите. Напоследък и в България се влагат повече средства в тази насока.
Какво може да даде спокойствие на клиента? Едно от условията е ясната законова рамка - кой в какви случаи носи отговорност, кой е потърпевш и кой плаща. Това означава клиентът да е наясно с условията, защото това не е едностранен договор. Второто условие е инвестирането в системите за сигурност. Голям плюс за страната ни е приемането на Закона за електронния подпис, въпреки че по неговото прилагане има още какво да се желае.

А как стои въпросът с прилагането на стандартите на Базел II у нас?
От наша гледна точка темата касае широк спектър от дейности, като основната е анализ и оценка на риска - кредитен, пазарен и т.н. Най-новата част, на която се обръща внимание, е тази за оперативния риск. Оперативният риск се отнася до толкова широка материя, че сама по себе си тя притеснява всички участници в процеса, защото тук влизат всички видове риск, които трябва да бъдат оценени и предприети съответните мерки. Поставени са ясни критерии, а самите банкови институции ще преценят доколко могат да си позволят да покрият всички тези рискове. Ясно е, че големите банки могат да въведат стандарти за оценка на риска във всички свои клонове - това са напр. Райфайзенбанк или HVB Bank Biochim. Предполагам, че за по-малките български банки нещата ще са по-минимизирани, те ще са склонни да поемат малко по-голям риск. Но оттук нататък това ще бъде един сериозен процес, който неминуемо ще се отрази и върху инвестиционната политика на финансовите институции.

Какво още трябва да се направи до приемането ни в ЕС? Бихте ли споменали някои от проектите, по които работите?
Чака ни много сериозен и дълъг път, имам предвид цялата ни финансова система. Една от основните ни задачи в БНБ е ясното и дефинирано поддържане на всякаква информация от банките, която да събираме по максимално удобен за тях начин. Доста сериозни усилия от наша страна ще се изискват и по отношение участието ни в бъдещи проекти на ЕС. В момента, когато ще се присъединим официално към Евросъюза, влиза в сила т.нар. TARGET 2 - проект за разплащателните системи на целия ЕС. Или, с други думи, това е RTGS на ЕС от всяка точка до всяка точка, подобно на RINGS в рамките на страната - всъщност един по-голям RINGS. Интеграцията към една такава система е също много сериозен проект. До края на 2004 година трябваше да завърши кампанията по изграждането на дизайна на системата, а в началото на тази година очакваме да получим информация за реализацията й. За първи път този проект третира всички плащания при еднакви условия. Това може да се оцени като една малка революция, която ще обхване 2/3 от континента.
Друга сериозна функция е надзорът на платежните системи. В момента БНБ е и оператор на RINGS, което невинаги е практика на ЦБ. Тук все пак има и още платежни системи - БИСЕРА, БОРИКА, Централен депозитар, които са важни за финансовата ни система. Сериозна е отговорността на ЦБ за надзора и поддържането на тези системи.
Друг важен проект е този за единно хранилище в БНБ. Още тази година очакваме реализация на първия етап на проекта - събиране на информация от банките за целите на банковия надзор. Това трябва да става дистанционно, по мрежа, а не както досега се ползваха хартиени носители, дискети и т.н.
Стараем се да сме инициатори и на други проекти. Една от целите ни е изграждане на disaster center, който да бъде общ с операторите на платежни системи Банксервиз, БОРИКА и др.
Може да се спомене и проектът за касов център, който ще отговаря на всички европейски изисквания. Тече процес на актуализация и на treasury системата на БНБ.