Броят на кредитните карти се е увеличил 40 пъти за 5 г., сега надхвърлят 56 000

---

Първата кредитна карта в България е издадена през 1950 г. от Diners Club. Тогава тя е картонена и се приема само в няколко елитни ресторанта. Пет години по-късно става пластмасова, с което се поставя началото на нова ера в паричните разплащания. Половин век по-късно положението е коренно променено. През 1995 г. са поставени първият банкомат и първият ПОС терминал в България, през 1997 г. е извършена първата транзакция с MasterCard карта, а година по-късно стават 6ъзможни и операциите с Visa карти.
В България се предлагат кредитни карти на MasterCard, Visa, American Express и Diners Club. На практика обаче American Express и Diners Club са доста слабо застъпени. Те се издават извън страната и сметките към тях не се разкриват в България. Това съответно означава, че притежателите им са принудени да извършват преводи до чужбина, когато желаят да внесат пари по сметката към картата, което оскъпява услугата.
Доста по-удобна за българските потребители е политиката на MasterCard и Visa, тъй като картите им се издават у нас. При това положение не е изненада, че по-голямата част от кредитните карти в България са именно на тези две организации. Статистиката на националния картов оператор БОРИКА включва само картите, издадени в България, т.е. MasterCard и Visa.

Видове кредитни карти
В България отначало се наложиха кредитните карти с минимален неснижаем остатък. При тях определена сума се блокира по сметката. Така картодържателят не само не ползва кредит, но и не разполага с пълната сума по сметката си. Чрез блокирания минимален остатък банките се застраховат, тъй като в чужбина е възможно извършването на плащания за неголеми суми дори и без проверка на наличността по кредитната карта. Минималният остатък им гарантира, че дори и клиентът да изразходва средства, с които не разполага, те ще могат да си възстановят парите от блокираната сума.
При картата с минимален остатък очевидно изцяло се губи кредитната функция. Въпреки това такива карти се издават, тъй като с тях са възможни плащания, недостъпни с дебитните карти - транзакции в Интернет, хотелски резервации, наемане на кола, заплащане на самолетни билети и т.н.
Втората стъпка за банките в България бе да предложат на своите клиенти карта без минимален остатък, но с обезпечение - депозит. И при нея трудно може да се говори за реално изявени кредитни функции, тъй като размерът на кредита, който се ползва, е по-малък или равен на размера на депозита. През първите години от издаването на кредитни карти бе трудно да се намери банка, предлагаща карта с кредит, надвишаващ 70% от размера на депозита.
Така банките се отнасяха доста предпазливо към клиентите и това, което им предлагаха като кредитни карти, бе доста различно от традиционната представа за същия продукт в “цивилизованите държави”. Но все пак се намираха клиенти, които предпочитаха да плащат с карта в чужбина, вместо да привличат учудените погледи на хотелиери и служители на авиокомпании, когато платят сметката си в брой. Към тях трябва да прибавим и желаещите да извършват разплащания в Интернет, въпреки че в България интернет транзакции са възможни и чрез дебитни карти благодарение на системата ePay.bg.
През последните две години се наблюдава бум на потребителското кредитиране, с което нарасна и интересът към кредитните карти. Банките обръщат много по-голямо внимание на потребителското кредитиране. Започнаха да падат изискванията към гражданите за получаване на кредит - списъкът от необходими документи за кандидатстване бе драстично съкратен, намаля броят на изискваните поръчители, увеличи се максималната сума на кредита, лихвените проценти станаха доста приемливи.
На този фон кредитните карти намериха своето място в растежа на потребителското кредитиране. Стартира издаването на “истински” кредитни карти, т.е. на карти с реален кредитен лимит без минимален остатък и депозит. Предлагат се charge карти, при които клиентът има определен гратисен период, в рамките на който може да ползва безлихвен кредит. Издават се и револвиращи карти, които не изискват изцяло погасяване на дълга и същият се разсрочва във времето, като се заплаща единствено минимална месечна вноска, размерът на която за различните банки е между 5 и 10% от разрешения кредит по картата.
Българските банки станаха доста по-агресивни в предлагането на картите MasterCard и Visa. ОББ пусна своя телевизионна реклама и бе последвана от Булбанк.
Не закъсня и реакцията на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Условията на банките се различават, но обикновено отпусканият кредит е в размер до 10 нетни заплати, а изискванията за доходите най-често са свързани с доказването на нетно месечно възнаграждение в размер на минимум 500 лева.

Какво сочи статистиката
Ако погледнем статистиката за издадените дебитни и кредитни карти, не може да не ни направи впечатление, че темпът на растеж на кредитните карти през последните години надвишава този на дебитните. Всяка година броят дебитни карти се увеличава все повече - с 288 090 през 2000 г., с 421 944 през 2001, с 616 510 и 775 957 съответно през 2002 и 2003 г. За миналата година броят им е нараснал с 997 750. В сравнение с тези цифри броят на кредитните карти е почти символичен. Същевременно постоянно нараства делът на кредитните карти от общия брой карти и в момента е 1,61% при три пъти по-ниска стойност през 1999 година.
За да се извършват самите разплащания, трябва да се разгледа какво е положението с банкоматите. Броят им постоянно се увеличава, но същевременно темпът им на растеж чувствително изостава от този на картите. Сравнението с тенденциите в световен мащаб показва огромен потенциал за растеж. През 2001 г. в света има 1 142 812 банкомата, 33,3% от които са в Северна Америка, а 23,4% - в Западна Европа. В Европа има средно 585 банкомата на 1 млн. население. В България този показател е 225 (1753 банкомата за 2004 г. при население 7 801 273 души).
За 2004 г. сумата на изтеглените пари от банкомати в България е 5,047 млрд. лв., което звучи внушително, но е доста далеч от постигнатите преди две години суми в Западна Европа - 281,2 млрд. евро в Германия, 237,5 млрд. във Великобритания и 167,8 млрд. в Италия. Значима е разликата и в средния размер на транзакцията от банкомат - между 97 и 110 евро като цяло за Европа, срещу 83 лева за България през последната година.
Ако съпоставим увеличението на броя инсталирани банкомати и ПОС терминали, то се забелязва, че през 2002 и 2003 г. темпът на растеж е практически еднакъв. През 2004 г. се наблюдава удвояване на поставените ПОС терминали.
Този факт е съществен, тъй като развитието на кредитните карти е в много по-голяма зависимост от наличието на мрежа от търговски обекти, приемащи плащания с карти, отколкото от инсталирането на банкомати. Но абсолютният брой на ПОС терминалите не може да бъде съвсем коректен критерий, тъй като не на всяко ПОС устройство се приемат кредитни карти.

Таксите и лихвите по кредитни карти
Кредитните карти са предназначени предимно за плащания директно в търговските обекти, а не толкова за теглене на пари в брой. Това намира израз и в тарифите на българските банки. Таксите на различните банки за теглене на пари в брой в чужбина обикновено са между 2,5 и 3 евро плюс процент от изтеглената сума (между 1 и 1,5%), като има определен минимум на таксата в размер на 5 евро. Булбанк и ОББ прилагат същата тарифа и при теглене на пари в България, ако банкоматът не е тяхна собственост, а други банки прилагат далеч по-ниската такса от 1 евро, като Централна кооперативна банка (ЦКБ) и ПИБ например. Тегленето на пари в брой в клон на друга банка обикновено е скъпо, а в клон на банката, издател на картата, стандартно е 1% от сумата. Същевременно плащането на стоки и услуги е 0,5%, а в някои случаи дори е без такса.
Към кредитните карти обикновено има такса за издаване, месечна или годишна такса. Срещу нея обаче клиентът получава някои допълнителни продукти и услуги, като например безплатна медицинска застраховка при пътуване в чужбина.
Лихвите по ползвания кредит чрез картата се различават в отделните банки, те зависят и от избрания вид карта. Съществен момент е дали клиентът е избрал пълно или частично погасяване на кредита. Обикновено годишният лихвен процент е между 12 и 24%, което не е сред най-стимулиращите фактори за издаване на карта. Но като се има предвид наличието на гратисен период, едва ли тези лихвени нива могат да бъдат определени като изключително високи.
Какво е бъдещето на кредитните карти
В дългосрочен аспект може да се предвиди, че броят на кредитните карти драстично ще се повиши и ще достигне този на дебитните. Едва ли е реалистично обаче да се очаква това да стане много скоро.
Със сигурност развитието на дебитните карти стимулира интереса и към кредитните - не само с това, че хората свикват да притежават карти, но и с това, че много картодържатели ползват овърдрафт по картовата си сметка, т.е. разполагат с потребителски кредит по нея.
Цялостното състояние на потребителското кредитиране в България влияе и върху издаването на кредитни карти. Предвид огромния интерес към ползването на кредит може да се очаква възходящата тенденция в издаването на MasterCard и Visa карти да се запази.
Доказателство за очакванията и желанията на българина е и успехът на EuroLine и Transcard - небанковите кредитни карти. Те не се определят като “истински” кредитни карти - не могат да се ползват в чужбина, с тях не се извършват транзакции на банкомат, издаването и ползването им не са регламентирани от българското законодателство. Те обаче демонстрират наличието на пазарни очаквания за картови продукти, които да съчетават кредитните функции с възможността за директно плащане в търговските обекти.
Въвеждането в действие на кредитен регистър в България е съществено условие за по-масовото издаване на кредитни карти. Именно кредитните регистри са довели до опростяване на процедурите и намаляване на изискванията при издаването на кредитни карти в много държави. Информацията за кредитната история на клиентите помага на банките да достигнат по-лесно до добросъвестните кредитополучатели и да им предложат преференциални условия.
Друг важен фактор е подготвянето на няколко закона за защита на потребителите. Приемането на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежни системи, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителските кредити ще увеличи доверието на клиентите в банковата система и в потребителското кредитиране. Ще отпаднат опасенията, че е възможно банките да използват подвеждаща реклама или да спекулират с таксите и комисионите.
Засега обаче липсва категоричната държавна подкрепа, която се наблюдава при издаването на дебитни карти. Например в Закона за бюджета през последните години и в правилника за приложението му бе записано, че на бюджетните ведомства се препоръчва да изплащат възнагражденията на служителите си по безкасов път. Ефектът бе издаването на над 800 000 дебитни карти на държавни служители.

Развитието е налице
И все пак една от първите стъпки за значителното нарастване на броя кредитни карти вече се извършва. Булбанк, ОББ, ПИБ, ЦКБ и други банки предложиха кредитни карти с гратисен период от 45 дни. Изискват се документи за доходите и/или декларации.