Занимавам се с неща, които ги няма в учебниците

---

“Започнах да се занимавам с Linux, защото зад него стои не просто една студена лаборатория, а чисто човешка, житейска философия. Хората си споделят всичко – емоции, преживявания. Софтуерът не е нищо по-различно. Даже е много по-лесен за споделяне, а и се е зародил като нещо свободно. Така че цялата промяна към този бизнес модел в момента е връщане към корените.”
Свобода е думичката, около която се върти целият живот на 30-годишния Йовко Ламбрев. В края на миналата година той стана носител на първата награда “ИТ личност
на годината” в конкурса на Са-
га Текнолъджи и Spisanie.com - “ИТ иновации 2004”. В ИТ средите обикновено го свързват със Сдружение “Свободен софтуер”, на което е член, и с ежегодния форум на софтуера с отворен код – OpenFest, с чиято организация се ангажира лично.
Първата му среща с компютрите е още в началното училище. На девет години започва да програмира и прави първата си компютърна игра – една точка, която гони друга. Завършва престижната Пловдивска математическа гимназия, след това “Телекомуникации” в Техническия университет, въпреки че, както самият той обяснява, винаги се е интересувал от компютърни мрежи и системи. “Но в крайна сметка университетът е среда за обучение, пък вече какво ще извлечеш, зависи от теб.”
След ТУ заедно с няколко приятели създава компютърна фирма, занимаваща се с продажба на асемблирана техника. “Скоро реших, че не ми е интересна тази област, защото е като занаятчийството.” Започва работа в компания за Интернет технологии, а малко по-късно получава предложение от Хеброс Банк. Три години работи като системен администратор, системен мениджър и специалист по сигурността във финансовата институция. Следват две години като системен администратор в Siemens, за да стигне до сегашната си позиция на консултант по сигурността, Linux специалист и ИТ архитект в IBM България. Междувременно през 2003 г. с приятели създава фирмата OpenIntegra, занимаваща се с поддръжка на софтуер с отворен код.
Отвореният код е темата, която винаги е актуална за Ламбрев. “Има много хора, които са фанатични противници на тази идея, защото я приемат за заплаха за бизнес статуквото си. Други, които не я разбират, просто я заобикалят, но мисля, че развитието на софтуера с отворен код в близките години ще бъде много сериозно – световното влияние върху нас става все по-силно.” И допълва: “Преди две години беше абсолютно невъзможно да се говори за толкова проекти с отворен код, колкото има в момента. Вече няма идеологически пречки и опасения както в началото. Страховете и митовете около Linux бяха по-силни от истината за него.” Ламбрев се надява съвсем скоро някоя от големите Linux компании да открие представителство в България.
“Всъщност софтуерът с отворен код също е комерсиален софтуер – около него има бизнес, адекватна поддръжка, подкрепя се от много сериозни корпорации.”
Допада му идеята философията на свободния софтуер да се проектира върху кино, театър, музика, култура, върху ежедневието. Затова и подпомага редица оpen source събития. В момента на сайта му може да бъде намерена информация за пиесата “Камината” с режисьор Антони Райжеков, която също представлява свободна култура.
“Свободата присъства във всичките неща, които правя - обобщава Ламбрев. - Ако напиша книга, тя ще е свободна”, категоричен е той и споделя, че се случва да се отдаде и на писателския импулс – фантастични разкази, стихове, но рядко споделя какво е написал.
“Не обичам правилата – свободата за мен означава да не си поставям граници в каквото и да било. Някой беше казал, че свободата стига дотам, докъдето започваш да нарушаваш свободата на останалите. Не уважавам хората, които робуват на процедури. Правилата съществуват, за да бъдат удобни на хората, и ако са станали неудобни, то тогава трябва да дойде нов ред – за предпочитане еволюционно, не революционно.”