DDR-II и XDR DRAM – памети за бъдещето

---

След като успешно заместиха стария и бавен SDRAM и се пребориха за лидерското място с RDRAM, DDR SDRAM паметите в момента заемат огромната част от пазара. Причините за това са няколко: отличната производителност, особено в двуканален режим, ниската цена, както и широката поддръжка от страна на производителите на процесори и чипсети. С нарастването на скоростите на процесорите и графичните чипове обаче се повишават и изискванията към пропускателната способност на паметта. DDR в настоящия си вид трудно постига скорости над 200МХц (ефективни 400, или пропускателна способност от 3,2GB/s) и това налага търсенето на други, по-бързи решения.
По време на Intel Developer Forum миналия месец бяха представени модули, използващи две от възможните решения на проблема, а именно DDR-II и XDR DRAM. Intel вече обяви поддръжка на DDR-II в следващото си поколение чипсети с кодови имена Grantsdale и Alderswood. XDR пък е разработка на една от най-мразените компании в бранша – Rambus, и има за цел да наследи DDR-II като най-масова компютърна памет.
Какво ново предлага DDR-II и какво и позволява да достига честотите, които се очакват от нея – до 667 МHz? На практика основното в DDR-II е повтаряне на похвата, който създаде DDR – удвояване на честотата на комуникация с останалата част от системата при запазване на честотата на ядрото (
което съдържа клетките с паметта) чрез едновременно извличане на 2 (а сега вече 4) единици информация. Така пропускателната способност на паметта нараства, но за сметка на латентностите и на ефективността. Първо, всяка операция с паметта (подготвяне за четене или за запис, превключване на страница и т.н.) отнема повече време, измерено в тактове. Второ, въпреки че може да ни трябва единствена единица информация, се извличат 4 единици, 3 от които се изхвърлят – практическа ефективност от 25% в този конкретен случай! Така че в областите, които изискват голям поток от данни (например видеокартите), DDR-II ще е отлично решение; там, където има множество произволни заявки, като например в database сървърите, производителността ще е по-слаба. DDR-II включва и още няколко технологии, които позволяват надеждно предаване на сигналите при тези високи честоти, както и намалена консумирана мощност чрез намаленото захранващо напрежение. Всички тези подобрения в крайна сметка означават, че новото поколение модули вероятно ще се продават свободно преди края на годината, производителите на видеокарти пък отдавна използват DDR-II памети в моделите си от средния и високия клас.
Компанията Rambus пък отново заяви претенции за доминиране на пазара за памет със своя нов продукт – XDR DRAM. XDR използва малък брой сигнали с много висока честота за предаване на данни, за да постигне в перспектива ефективни честоти от 3,2 ГХц и пропускателна способност до 12,8 GB/s при 32-битова шина. Тези цифри са наистина впечатляващи и явно са били достатъчни, за да убедят Sony да подпише договор с Rambus за използването на технологията, както и вероятно да използва XDR в своята бъдеща игрална конзола – PlayStation 3. Съвсем няма да е толкова лесно обаче да бъдат убедени компании като Micron и Infineon, които бяха съдени от Rambus и които са основни играчи на пазара за памети. Все пак Rambus се надяват тяхната технология да наследи DDR-II, когато последната достигне края на своето развитие през 2005 или 2006 година.
Освен тези технологии съществуват и други идеи за създаване на високопроизводителни памети, например поддържаната от VIA QuadBand Memory (QBM). Така че не се безпокойте, вашият компютър няма да бъде оставен без достатъчно бърза памет.