Млад програмист продължава делото на Джон Атанасов

---

На 22 декември 2003 г. Преслав Наков бе удостоен с наградата за принос към информационните технологии на името на Джон Атанасов. Преслав е на 26 години, завършил е Софийския университет, ФМИ, специалност информатика, специализация изкуствен интелект (втора специалност – учител по математика и информатика). В момента е аспирант втора година в Калифорнийския университет, Бъркли, специалност изкуствен интелект. Автор е на две книги: “Основи на компютърните алгоритми” (300 стр., 3 издания) и “Програмиране=++Алгоритми” (700 стр., 2 издания). Втората е в съавторство с Панайот Добриков. В Бъркли работи в областта на компютърната лингвистика.

Изненада ли се от наградата, с която президентът те удостои?

Бях изненадан, разбира се. Всичко стана много бързо. Не бих казал, че очаквах да спечеля, но се надявах. Конкуренцията беше много силна: и брат ми Светлин Наков,
и Кристиян Хараламбиев имат значителен принос в развитието на компютърната информатика и информационното общество. Впрочем, възприемам наградата не толкова като своя, колкото като признание за потенциала на българските компютърни специалисти. Надявам се тя да стане сериозен стимул за младите хора. Смятам, че даването на гласност на постиженията е важен елемент от развитието на родната наука не само в сферата на информационните технологии, а и въобще.
От друга страна, тази награда дава повод на обществото още веднъж да си припомни, че бащата на най-великото техническо постижение на отминалото столетие е от български произход.

Кой според теб е най-значителният ти принос към ИТ досега?

Трудно ми е да определя. И все пак смятам, че най-важен е този принос, който служи на обществото в най-голяма степен. Автор съм на над 30 научни статии, но смятам, че за развитието на българското информационно общество по-голямо значение имат образователните аспекти на моята дейност, главно двете книги, които издадох. По втората понастоящем се водят курсове в Софийски и Нов български университет. Като студент съм бил асистент (демонстратор), а по-късно и лектор на редица курсове в Софийския университет. Впрочем значителен, дори по-голям принос в това направление имат Светлин и Кристиян.

Смяташ ли, че интересът към информационните технологии в световен мащаб намалява след кризата в индустрията?

Накъде вървят ИТ е въпрос, който всички в софтуерната, а и в компютърната индустрия въобще непрекъснато си задават. Кризата беше умишлено предизвикана от правителството на САЩ, което бе силно обезпокоено от мащабите на надценяване на отделни компании. “Спукването на балона” се разглеждаше като въпрос на време и беше предприет опит за контролирано меко приземяване като по-малкото зло. На практика нещата не се развиха толкова гладко, последва обща криза на доверието, в резултат на което дори емблематични компании като Amazon се оказаха сериозно застрашени от борсовите сътресения. Днес стабилни изглеждат само гиганти с гарантирани позиции като IBM и Microsoft, както и единици непублични компании - напр. Google.
Често съм си говорил с колеги - студенти и аспиранти по икономика от университета в Бъркли. Никой не може да каже със сигурност дали индустрията е в криза или не. Само един пример - още преди да е приключила с уволнението на десетки хиляди свои служители, IBM пристъпи към назначаване на няколко хиляди нови висококвалифицирани специалисти. Така че по-скоро се наблюдава преструктуриране и опити за оптимизиране на фирмената структура. От друга страна, редица фирми напуснаха Силициевата долина, което доведе до срив в стандарта на живот там. Наемите например паднаха 2 пъти.
По мое лично мнение още тази година предстои рас-
теж на ИТ индустрията. Логиката е проста: фирмите, държавните и частните организации изпитват постоянна нужда от обновяване на софтуера си, от нови специализирани приложения. Този процес беше временно спрян и много акционери заеха позиция на въздържане от всякакви нови проекти. Това положение обаче не можа да се поддържа повече от година-две поради динамиката на развитие на компютърната индустрия. Като цяло на ИТ отново се гледа като на един от най-динамичните отрасли на американската и световната икономика. Смятам, че “приземяването” е било за добро, че е отблъснало спекулативния борсов капитал и това скоро ще даде нов шанс на сериозните компании в бранша.
Какви са прогнозите ти за България?
У нас нещата започнаха да потръгват. Кризата отпреди 1-2 години вече отминава и outsourcing отново е на мода, а не е тайна, че това е основната ниша, където българските фирми са конкурентоспособни. Това е и за момента шансът на България, за която в софтуерните среди все по-често се говори като за Силициевата долина на Източна Европа.

Мит ли е твърдението за талантливите български програмисти?

Не мисля, че е мит. По данни на български емигрантски организации в Сан Франциско и околностите му (т.е. в Силициевата долина) живеят около 10 000 българи. Това са главно хора, работещи в компютърната индустрия. Има и много студенти и аспиранти. Така например в Калифорнийския университет в Бъркли има мейл листа на българите, в която са се записали около 100 души, 50-60 има и в Станфорд, който е в центъра на Силициевата долина.