Постоянна памет

---

През последните 20 години съхранението на файлове в DOS и Windows трябваше да се развива по принуда. Системата с 16-битова таблица за разпределение на файловете (file allocation table - FAT) се задъхваше при дискове с капацитет над 2 GB. Нейната 32-битова наследничка, FAT32, може да управлява огромни дискове, но си остава уязвима: един неточен байт и целият файл става недостъпен. Файловата система NTFS (New Technology File System), която бе въведена с Windows NT 3.5, за по-надежден и бърз достъп използваше таблица за разпределение на файловете като в база от данни - Master File Table.
Дори днес, независимо от това дали основната файлова система е FAT или NTFS, въздействието върху потребителя зависи най-вече от йерархичното дърво на папките. За да получите достъп до даден файл, може да се наложи да се придвижите на 10 до 12 нива надолу в йерархията - и то ако знаете къде е той. А ако не знаете, ще трябва да накарате Windows да го потърси. Възниква въпросът какво толкова ви интересува, къде точно е файлът. Та нали важно за вас е неговото съдържание, а не местоположението му!
Тази идея не е нова. Още през 1992 година, в първото описание на Cairo (кодовото название, което тогава носеше Windows 2000), се говореше за нова файлова система, при която достъпът до файловете ще бъде свързан със съдържанието, а не с местоположението им. Този проект впоследствие бе изпратен в архивата и забравен, но ние научихме, че той най-после ще бъде реализиран във файловата система Windows Future Storage (WinFS) на Longhorn.
WinFS представлява подобрение на NTFS с отделно ниво за база от данни, което ще използва бъдещата версия Yukon на SQL Server (Вж. карето Бъдещи инструменти за разработка). Освен с познатите атрибути като име, размер и дата на създаване файловете ще бъдат разпознавани и с метаданни, като името на автора или размерите на изображението. В основата все още ще съществува познатата йерархия на папките, но потребителите ще работят с библиотеки (Libraries) от подобни файлове.
Библиотеката представлява група файлове, събрани с помощта на заявка в базата от данни на WinFS. От изтеклата информация за алфа-версиите на Longhorn научаваме за няколко вградени библиотеки: Documents, Games, Music, My Contacts (наследник на адресния справочник - Address Book), Picture и Video. Предполагаме, че потребителите ще могат да създават още библиотеки (Libraries) на базата на свои собствени критерии. Файловете в библиотеките няма да бъдат премествани извън техните библиотеки; всъщност един и същ файл може да фигурира в много библиотеки. Една библиотека ще може да се конфигурира с настройки на екрана, съответстващи на вида на файловете, които съдържа. Когато бъде създаден нов файл, съответстващ на тези критерии, той автоматично ще се появява в библиотеката.
Базираните на XML файлови формати са самоописателни по природа, поради което техните метаданни са автоматично достъпни от WinFS. Това може да способства за по-широкото използване на тези формати. Все още не се знае дали WinFS ще бъде прехвърлена и в други версии на Windows, нито дори дали тя ще бъде приета по подразбиране файлова система за инсталациите на Longhorn. В днешната алфа-версия на Longhorn тя все още не функционира. Но когато се появи, ние бързо ще свикнем да намираме файловете по-скоро въз основа на това какво представляват те, отколкото на това къде се намират.