Много ли са 10 години в света на хардуера?

---

За нас - екипът, който прави списанието, фактът, че PC Magazine Bulgaria оставя зад гърба си 10 години, е вълнуващ, развеселяващ и малко носталгичен. Стремим се с всеки следващ брой да ви поднесем порция полезна и приятна информация и това, че вече 10 години сме тук е показател, че поне донякъде се справяме със задачата. Но ние, улисани в преследването на новостите в света на информационните технологии, а читателите, затрупани в тоновете нова информация, някак си не успяваме да се замислим какъв дълъг път изминаха компютрите. Отвреме навреме с усмивка поглеждаме някоя изскочила пред нас ценова листа - все едно дали е отпреди една или пет години. И се сещаме за онова, за което тогава сме копнели, а днес не бихме взели дори и даром.
А какво представляваше компютърът-мечта в края на 1993 година, когато PC Magazine Bulgaria пусна пилотния си брой? Процесор Intel Pentium (известен сега като класическия пентиум), 32 МВ RAM, SCSI диск с обем 1 GB, видео адаптер с 2 МВ памет на него, магнито-оптично устройство и CD-ROM. А за да има човек нещо такова, трябваше да е готов да се раздели с 10000 долара!
Въпреки че процесорът-мечта беше на Intel, това не означаваше, че компанията тогава се е радвала на розови времена - вдигна се голям шум около грешката, която правиха блоковете за работа с числа с плаваща запетая в първите Pentium-и, а AMD и Cyrix започнаха да произвеждат съвместими чипове, които се оказаха сериозна конкуренция за Intel, най-вече на тема цена. По същото време битката се разрасна и на фронта на графичните процесори, където мереха сили ATi, S3, Trident, Matrox Graphics и други. Бял свят видя и PCI шината, която доведе със себе си 32-битова комуникация с устройствата при тактова честота 33 MHz, докато тази на изместената ISA шина беше 8 MHz.
Есента на 1994 година от PC Magazine Bulgaria за първи път се провеждат тестовете на асемблирани от български фирми компютри. Оттогава насам това са най-престижните тестове за цели системи на нашия малък пазар, които читатели и фирми - участници следят с интерес. Резултатите от тестовете се превърнаха в индекс за това, което могат да предложат фирмите на своите клиенти в България.
След 10-годишно присъствие най-накрая в лицето на Windows 95 бяха използвани 32-битовите възможности на процесорите още на ниво операционна система без допълнителни добавки. Светкавично бързото настъпване на тази операционна система отвори вратите и към пълноценното използване на мултимедийните възможности на компютрите - CD-ROM устройствата започнаха да стават основен външен носител, а игрите - да изстискват максималното от наличния хардуер. По това време гладните за скорост и трансфер графични карти се сдобиха със свой собствен интерфейс - AGP - който работи на удвоена честота спрямо PCI и успя да изведе игрите и тримерните приложения до нови висоти.
Intel също подпомогнаха мултимедията с ММХ инструкциите, които добавиха към своя Pentium, мечтата на всички, които искаха мощ бе PentiumPro, а не след дълго (през 1997) на пазара се появи Pentium II и Slot 1 - 266 MHz процесор бе мечтата на всеки. Малко по-късно AMD се поведоха по акъла на Intel и представиха конкурентен вариант - Slot A. И двете компании много скоро разбраха, че това не е удачно решение и се върнаха към подхода с цокли директно върху дънната платка, макар те вече да бяха в различни варианти.
Internet набра почитатели лавинообразно, след като част от него стана и World Wide Web. В края на 90-те тук той също намери привърженици не само сред фирмите, но и хора, които искаха да го използват за отдих и развлечение. За кратко време модемите за връзка по телефонната линия извървяха пътя от 14,4 Kbps до 56 Kbps. За съжаление все още масово у нас достъпът до глобалното село е зависим от телефонните линии, а 56К модемите дори не могат да използват пълните си възможности.
След като прекалено много устройства предявиха претенции за (в повечето случаи) единствения наличен паралелен порт на компютъра, отвори се път за нов стандарт - USB (Universal Serial Bus). Производителите бързо прегърнаха идеята (а много от тях бяха участвали и в разработването му) и скоро принтери, скенери, мишки и други периферии поддържаха тази възможност за трансфер. Windows 98 отвори истински вратата за тези устройства с вградена в операционната система поддръжка.