Дебют на Athlon 64 и у нас

---

Доста дълго се радвахме на компанията на 32-битовите процесори и свикнахме с тях. Още откакто се появи първият i80386 и оперативната памет достигна до 4 GB (не чак толкова дълго след като Бил Гейтс предрече, че 640 KB са достатъчни за всеки), използваме техните възможности и те имаха честта да изнесат на раменете си по-голямата част от тежестта на революцията на персоналните компютри. Ето, че развитието на технологиите и необходимостта от повече хардуерна и софтуерна мощ, ни доведоха до първите 64-битови процесори за настолни компютри.
64-битови процесори за сървъри предлагат както Intel, така и AMD. Intel Itanium 64 вече се наложи като стабилно решение в много сървъри по света. Персоналните компютри са друг фронт. Те са ценово чувствителни и за да допуснат нови технологии, трябва време и разбира се, намаляване на производствените разходи.
Макар от доста време да се говореше за новите процесори на AMD, очакванията бяха, че Intel ще съумее да извади първа процесор с възможност за работа с 64-битови приложения. От друга страна, това беше невероятен шанс за AMD да излезе решително от сянката на конкурента си и да пресече всички мения, че е компания подражател. Затова и толкова много средства бяха хвърлени от AMD за възможно най-бързата разработка на Athlon64 процесорната фамилия. Самият производител не крие огромите надежди, които възлага на тези процесори.
Имаме ли обаче наистина нужда от това, което AMD се опитва да ни убеди, че е бъдещето? Въпросът няма еднозначен отговор. Първата посока, в която би погледнал потребителят, е увеличаването на бързодействието - а такова наистина има. Новата архитектура позволява да се изчисляват операции над 64-битови числа само с една операция, без да трябва те да се разбиват на по-малки. В определени случаи това може да доведе до неколкократно увеличение на производителността, но както може би вече се сещате, става въпрос за лабораторни условия. Реално увеличението в бързодействието няма да достигне дори и 50% единствено от внедряването на 64-битови изчисления.
Макар не толкова очевидно за всеки, но едно от най-големите предимства на Athlon64 е възможността да адресира памет над границата от 4 GB или по-точно до 1 ТВ. Това не е абсолютната горна граница, в момента се използват не 64, а само 40 бита за физическо адресиране и 48 бита за виртуално адресиране, както е според спецификацията на въвежданата с този процесор архитектура х86-64. 64-битовите регистри са достъпни само ако процесорът работи в този режим, а той може да използва и режим на 32- или 16- битова работа. Разработката на AMD е рекламирана най-вече с това, че запазва абсолютна съвместимост със сега съществуващите приложения, при това без да има загуба в производителност, а даже напротив. В действителност х86-64 е само разширение на регистрите на старите процесори, плюс добавяне на още няколко инструкции, но без да се променя никоя от настоящите, за да се запази пълна обратна съвместимост. Другата добра новина е, че вече са реализирани SSE2 инструкциите, които досега бяха предимство само на Intel P4 процесорите.
Имайте предвид, че трябва да дочакаме и появата на 64-битов софтуер, за да можем да се насладим на всички предимства на новите отрочета на AMD. Надяваме се това да не отнеме прекалено много време, но гратисен период от година - година и половина преди началото на навлизането на добри 64-битови приложения е приемлив минимум. Нека си припомним, че за да се използват пълноценно 32-битовите възможности на 80386 и следващите го, трябваше да минат повече от 5 години.