Дебют на Athlon 64 и у нас

---

Доста дълго се радвахме на компанията на 32-битовите процесори и свикнахме с тях. 64-битови процесори за сървъри вече предлагат както Intel, така и AMD. Intel Itanium 64 се наложи като стабилно решение в много сървъри по света. Персоналните компютри са друг фронт. Те са ценово чувствителни и за да допуснат нови технологии, трябва време и, разбира се, намаляване на производствените разходи.
Макар доста отдавна да се говореше за новите процесори на AMD, очакванията бяха, че Intel ще съумее да покаже пръв процесор с възможност за работа с 64-битови приложения. От друга страна, това беше невероятен шанс за AMD да излезе решително от сянката на конкурента си и да контрира всички мнения, че е подражател. Затова компанията хвърли и толкова много средства за възможно най-бързата разработка на Athlon 64 процесорната фамилия. Самият производител не крие огромните надежди, които възлага на тези процесори.
Имаме ли обаче наистина нужда от това, което AMD се опитва да ни убеди, че е бъдещето? Въпросът няма еднозначен отговор. Първата посока, в която би погледнал потребителят, е увеличаване на бързодействието - а такова наистина има! Новата архитектура позволява да се извършват действия с 64-битови числа само с една операция, без да се налага те да се разбиват на по-малки. В определени случаи това може да доведе до неколкократно увеличение на производителността, но както може би вече се сещате, става въпрос за лабораторни условия. Реално увеличението на бързодействието няма да достигне дори 50% единствено от внедряването на 64-битови изчисления.
Макар не толкова очевидно за всеки, едно от най-големите предимства на Athlon 64 е възможността да адресира памет над границата от 4 GB или по-точно до 1 ТВ. Това не е абсолютната горна граница, в момента се използват не 64, а само 40 бита за физическо и 48 бита - за виртуално адресиране, както е според спецификацията на въвежданата с този процесор архитектура х86-64. 64-битовите регистри са достъпни единствено ако процесорът е в този режим, а той може да използва и режим на 32- или 16-битова работа. Разработката на AMD е рекламирана най-вече с това, че запазва абсолютна съвместимост със сега съществуващите приложения, при това без да има загуба в производителността - даже напротив. В действителност х86-64 е само разширение на регистрите на старите процесори плюс добавяне на още няколко инструкции, но без да се променя никоя от настоящите, за да се запази пълна обратна съвместимост. Другата добра новина е, че вече са реализирани SSE2 инструкциите, които досега бяха предимство само на Intel P4 процесорите.
Имайте предвид, че трябва да дочакаме и появата на 64-битов софтуер, за да можем да се насладим на всички предимства на новите отрочета на AMD. Надяваме се това да не отнеме прекалено много време, но гратисен период от година - година и половина преди началото на навлизането на добри 64-битови приложения е приемлив минимум. Нека си припомним, че за да се използват пълноценно 32-битовите възможности на 80386 и идващите след него, трябваше да минат повече от 5 години.