Железни правила за бекъп на данни

---

Независимо дали това им харесва или не, ИТ мениджърите трябва да модернизират инфраструктурата, свързана със защитата на информация. От много години те разчитат на лентовите устройства като основно средство за възстановяване след срив на системата, както и за защита на информацията. Лентовото устройство няма да си отиде в скоро време, но променящата се бизнес среда и необходимостта да се съобразяват с разнообразни нови правила форсират ИТ мениджърите да преосмислят стратегиите си за защита на информацията.
И така, какво не е наред с лентата? Въпреки че предлага надежден и преносим формат, тя не посреща всички настоящи нужди на потребителите. Най-големият проблем при архивирането на данни върху лента е, че информацията е уязвима между архивиранията. Ако последният бекъп е бил в полунощ, а системата за съхранение “умре” след-
обед, всички данни, създадени в този промеждутък, са изгубени. Освен това възстановяването на информацията от лентовото устройство (в случай че има нужда от пълно възстановяване) може да отнеме няколко часа - доста по-дълго принудително бездействие от това, което много компании определят като допустимо. През миналата година се появиха много продукти за непрекъснато архивиране на данни, които спомагат за премахването на рисковия промеждутък в процеса на прехвърляне. Характерно за този тип решения е, че прехвърлят данните към локално хранилище, за да осигурят бързо възстановяване на сървърите в случай на повреда.
Но това са локални решения, които не са предназначени за прехвърляне на информация на големи разстояния. А точно това е, което много компании трябва да направят поради препоръките или изискванията за отдалечени хранилища на данни.
Например през септември 2002 г. американското правителство издаде препоръка фирмите, предлагащи финансови услуги, да поддържат от 320 до 480 км разстояние между бекъп и главното местоположение. Много финансови институции се стреснаха от това, защото вече бяха инвестирали значителни средства в изграждането на система за бекъп, разположена доста по-близо от препоръчания минимум (320 км). Освен това от технологична гледна точка фактически е невъзможно центровете на информация да са толкова отдалечени, защото копирането в синхронен режим не функционира добре на повече от 16 до 32 км разстояние.