НАДГРАЖДАНЕ НА ТВЪРДИЯ ДИСК

---

Смяната на твърдия диск понякога е задача, която може да изопне докрай вашите нерви, особено като се сетите за данните на него, често пъти събирани с години. Тук ще ви запознаем с всичко, което трябва да знаете за твърдите дискове - за различните им видове и скорости и за това какво ние от PC Magazine Labs установихме при проведените изпитания. Освен това ще ви разходим през процедурата на надграждане на вашия твърд диск с указания, когато станете готови да свалите капака на компютъра.
От години ние използваме интерфейса ATA (Advanced Technology Attachment - усъвършенствано технологично допълнение) за свързване на твърди дискове към персонални компютри. Подобно на х86 кода интерфейсът ATA непрекъснато се обновява и надгражда, но новите му разновидности са съвместими с по-старите технологии. Числото, което обикновено се поставя след наименованието му, съответства на максималната пропускателна способност на интерфейса. ATA/33 например има максимален пропускателен капацитет 33 MBps, ATA/100 - 100 MBps и т.н.
Ако вземете едно ATA/33 или ATA/66 устройство и го свържете с ATA/133 интерфейса на нова настолна система с процесор Pentium 4, вашият персонален компютър ще може да чете и записва на новото устройство, но по-бавно заради по-ниската му скорост. Същото ще се получи, ако свържете ATA/133 устройство с дънна платка, която има възможности единствено на ATA/66: то ще прехвърля данните със скорост 66 MBps.
Като се има предвид, че шината на паметта извършва пренос на данните със скорост от над 1.6 до 5 GBps, става ясно защо твърдите дискове ATA/100 се считат за “тясно място” в производителността дори при свръхбързи системи.

ПАРАЛЕЛНО ИЛИ СЕРИЙНО УСТРОЙСТВО?
Паралелните устройства (термин, обикновено свързван с по-стари ATA твърди дискове) по-бързи ли са от серийните? И да, и не. В стари времена паралелните технологии като IEEE 1284 (паралелните принтерни портове) и SCSI бяха по-бързи от серийните като RS-232 (всъщност спомня ли си някой серийните твърди дискове със скорости на пренос 500 Kbps?). Днес обаче има технологии “от точка до точка” като USB 2.0 и Serial ATA, които са още по-бързи.
Реално погледнато, Serial ATA е с по-висока теоретична пропускателна способност - 150 MBps. Това накара някои производители на твърди дискове да рекламират Serial ATA като SATA150. Макар че той е съвсем малко по-бърз в сравнение с пропускателния капацитет от 133 MBps на паралелния ATA/133, следващите поколения на спецификацията Serial ATA ще притежават технология, достойна за 300 MBps (SATA II/SATA 300) и 600 MBps (вероятно SATA III). Тук предимствата на паралелния ATA отиват в задънена улица, поне що се отнася до развитието им: предимствата на Serial ATA означават, че бъдещите твърди дискове ще се конструират с този интерфейс.
Една от най-неустоимите причини за преминаване към Serial ATA е, че тази спецификация е по-благоприятна за съвременните по-бързи персонални компютри. Parallel ATA може да има най-много 80-жилен кабел, дълъг максимум 46 см, докато този на Serial ATA може да е 4- до 7-жилен и дълъг 1 метър. Любителите и потребителите на работни станции, които имат нужда от персонален компютър с висок корпус с много устройства и бърз процесор, ще се зарадват: по-тънките и по-дълги кабели подобряват въздушния поток и дават възможност на потребителите да разполагат устройствата където искат в така мечтаните от тях големи корпуси като на работни станции.