Кои са успешните (и неуспешните!) www страници на държавната администрация?

---

На този, както и на редица други любопитни въпроси, като: “На какъв етап от развитието на e-Government се намира България” или “Какво може да намерят потребителите в публичното Интернет пространство” се е постарало да отговори последното изследване на Института по публична администрация и европейска интеграция (ИПАЕИ).
На адрес www.ipaei.government.bg/ipaei/intpublications/Web
Assessment.pdf се намира пълният текст на доклада “Изследване потребителската стойност на Интернет сайтовете на централната администрация”. В проучването са включени 113 администрации на органи на изпълнителната власт, от които се оказа, че някаква форма на сайт имат 71.
При оценката на самите сайтове само един (този на Главна инспекция по труда - ГИТ) е имал неработещи секции и е бил изключен от общия списък. Анализът на данните показва, че “61% от централните публични организации имат Интернет сайтове”! В абсолютни стойности това означава, че 42 от администрациите на централната изпълнителна власт нямат сайтове (или както е в случая с ГИТ - те временно или постоянно не функционират).
Ако се сравнят данните с подобно проучване за местната власт, процентът е в полза на “централната”, тъй като е значително по-висок - едва 45.8 на сто от общините (срещу 54.2) имат собствено представяне в Интернет.
Разпределението на сайтовете по вид администрация се вижда от следната графика:
Иначе казано, изводът е: “При министерствата (в това число и МС) процентът на администрациите без сайт е значително по-нисък - 5.88, в сравнение с другите: държавните комисии - 29%; държавни агенции - 42%; изпълнителни агенции - 45%, и органи, създадени със закон или постановление на МС - 45%”. Или при министерствата “идеята за използването на Интернет като средство за разпространяване (или получаване) на информация е значително по-добре възприета, отколкото при останалите”.