Новата война в Kосмоса

---

Типична сцена от конфликта в Афганистан, където за първи път Kосмосът – по-точно повече от сто военни сателита в орбита – беше използван като основен елемент във военната машина: войник на повърхността забелязва цел на талибаните. С лек, държан в ръката GPS приемник, известен като целеуказател, той използва съзвездието от GPS спътници, за да изчисли координатите на набелязаната цел, и ги съобщава по телефона чрез сателит на военновъздушната база във Флорида. Оттам се изпраща съобщение на командирите в Саудитска Арабия, които насочват безпилотен самолет Predator да прелети над талибанския обект и да предаде видео в реално време, отново чрез спътник. Целта е одобрена за бомбардиране и пилот на В-52, кръжащ на височина повече от 9000 м, в безопасност извън обсега на противосамолетните ракети, задава GPS координатите на управляема бомба JDAM, преди да я пусне. Тя използва собствен GPS приемник за насочването си към целта и експлодира в рамките на няколко метра около нея. Целият процес отнема броени минути, а не дни, както в предишните войни. А 20 000-доларовите бомби JDAM са на сметка в сравнение с вече остарелите 100 000-доларови бомби с лазерно насочване, които срещат трудности при откриването на целите сред прах, облаци и пушек.
Случвали са се и непростими инциденти. През декември, след като войник от ВВС изчислил позицията на цел на талибаните с целеуказател, батерията на устройството се изтощила. Той сменил батерията и предал GPS координатите на приближаващ към целта В-52. Това, което войникът не знаел, било, че целеуказателят е програмиран при включване да излъчи собствените си координати. 900-килограмова бомба JDAM паднала с прецизна точност, убивайки трима войници на Специалните части и петима афганистански съюзници.
Дори без човешките грешки космическите военни технологии понякога са ненадеждни. Сигналите GPS лесно могат да бъдат заглушени. Спътниците с най-остро „зрение“ се затрудняват, когато трябва да гледат през облаци, а комуникациите между многобройните военни части и системи често задръстват радиочестотите. Междувременно военните спътници са напълно незащитени и уязвими за атака.
Решението, ако Космосът ще играе по-важна роля в бъдещите военни действия, според министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд и други от правителството, е „контролът на Космоса“. Стратезите по отбраната не са загрижени само за попълване на недостига. Те виждат Космоса като нова, в голяма степен неексплоатирана граница. С други думи, те искат да го завземат – не само за да наблюдават земното кълбо, а и да не позволяват достъп на противниците и да нанасят удари оттам като от удобна нападателна позиция. Това е рискован подход, който търпи своя дял критики, защото предполага ответни мерки от потенциалните противници или терористи и вероятно цяла космическа война.
Все още разчитайки на тази доктрина, щатските военни стратези преследват развитието на десетки базирани в Космоса технологии. Сред новите неща са спътници, които могат да „виждат“ през камуфлаж; разположен в Космоса радар, който да следи придвижването на войници и превозни средства; по-мощни комуникационни спътници, даващи на войниците връзка чрез подобни на клетъчен телефон устройства, и орбитиращи сензори, които могат да проследяват балистични ракети. Най-желаната от Пентагона апаратура включва артикули, които имат потенциал както за атака, така и за защита, от рода на военен космически самолет, разположен в Космоса лазер и превозно средство, което може да навлиза в атмосферата и да пуска бомби с практически всякакви размери. Ето преглед на това, което може би ще полети в орбита през следващите години.