Изследване на ушната кал

---

Е, добре! Работата на генетиците е да търсят всякакви видове гени. Наскоро японски изследователи под ръководството от Норио Ниикава във Факултета по медицина към университета в Нагазаки са достигнали до гена, който регулира производството на ушна кал. Въпросът е – кого интересува това?
Е, оказва се, че ушната кал „говори“ много за човека. Тя съществува в две разновидности – влажна и лепкава или суха и ронлива. (Мокрият вид е по-разпространен при американците, европейците и африканците; сухата се среща по-често при азиатците и коренните американци; при шимпанзетата тя е и от двата типа.) Преди няколко години епидемиологът Николас Петракис от Калифорнийския университет в Сан Франциско открил доказателства, предполагащи, че ушната кал съдържа информация за риска при жените от рак на гърдата. И ушите, и гърдите съдържат апокринови жлези и жените с твърде много апокринова тъкан и влажна ушна кал имат склонност да развиват кисти на гърдите. Откриването на гена, който ръководи производството на апокрин, може един ден да помогне на лекарите в предсказването на риска за развиване на заболяването при жените. В допълнение към това хората с влажна ушна кал обикновено имат по-остър мирис на тялото. Подмишниците също съдържат апокринови жлези, секретиращи мазни химикали, с които се хранят създаващите мирис бактерии. Така генът на ушната кал може да помогне на изследователите в борбата срещу лошата миризма.