Вашият телефон знае къде се намирате

---

През февруари 2001 г., пътувайки по щатската магистрала към своя дом в Мирамар, Флорида, 32-годишната Карла Гутиерез изгубила контрол върху своето БМВ 328i и излетяла в близкия напоителен канал. Тя набрала 911 на клетъчен телефон и обяснила затрудненото си положение, докато автомобилът бавно потъвал. Но тъй като не могла да опише точното си местонахождение – „Не съм сигурна къде се намирам“ - казала тя на оператора – спасителните отряди от Маями не знаели къде да отидат, за да я спасят. До момента, когато преминаващ патрул забелязал разрушена ограда близо до мястото на инцидента и открил Гутиерез, нo тя вече била мъртва.
Случаи като този карат служителите в спасителните екипи да изтръпват. Ако Гутиерез беше избрала 911 от своя дом, диспечерът незабавно щеше да види точното й местоположение на компютърния терминал, защото адресите на наземните линии се съхраняват в базите данни на спасителните екипи. Но мобилните телефони не са свързани с никоя мрежа и не дават никаква следа откъде идва сигналът за помощ.
С повече от 200 000 спешни обаждания от клетъчен телефон на ден Федералната комисия по комуникациите (FCC) има силното желание да премахне този дефект. През 1997 г. Агенцията нарежда безжичните комуникационни компании да снабдят системите си с подобрени 911 технологии (E911), които биха позволили на спасителите да определят местоположението на телефониращия с точност до няколко десетки метра. Но защитниците на личната неприкосновеност не са убедени, че подобрението, което се очаква да бъде завършено до 2006 г., е добра новина. Те се страхуват, че с Е911 ще стане невъзможно човек да направи каквото и да е, без някой – работодателите и полицията (за новаците) – да не може да открие къде се намира.
Съществуват две конкурентни Е911 системи. Повечето големи безжични оператори, като Некстел и Спринт PCS, се опират на Глобалната позиционираща система (GPS) – група от 24 спътника, изстреляни първоначално от Пентагона, за да подпомагат военните операции. GPS чиповете, вградени в новите телефони, използват времето за пристигане на сигнала от няколко спътника, за да изчислят координатите на абоната. Лошото на GPS технологията е, че тя изисква хората да си закупят нови телефони. Затова оператори като Веризон Уайърлес разгръщат различна Е911 система, която работи практически с всеки съществуващ мобилен телефон. Тези оператори поставят сензори в клетките, които разпределят сигналите на мобилните телефони. Когато се излъчи сигнал за помощ, трите или четирите най-близки клетки измерват колко време е необходимо за пристигане на сигнала и след това триангулират координатите на жертвата. Тези системи се инсталират в места с относително ниска гъстота на населението, като Гари, Индиана, и Сейнт Клер Каунти, Илинойс. Подходът не е така прецизен като базирания на GPS Е911, но поради това, че изпадналият в беда човек обикновено е по-леснозабележим върху провинциалния пейзаж, точността не е така жизненонеобходима.