Пещерните хора са били силно емоционални

---

Учените вярват, че някои от „лошите“ гени, с които ние, хората, се разхождаме днес, са в организма ни по добър повод. Под лоши гени те имат предвид тези, които предразполагат младите хора към увреждащи болести и разстройства. Под „добър повод“ те разбират еволюционните предимства. Ако тези гени бяха изцяло лоши, твърдят учените, нямаше да са толкова често срещани.
Това е духът, в който биологът Робърт Мойзис и колегите му от Калифорнийския университет в Ървайн изучавали дефицита на внимание по време на хиперактивност (ДВВХ). Болестта е свързана с вариация на гена, наречен DRD4. Този ген изгражда рецептор за допамина - биоактивно вещество, което освен че предава чувствата на удоволствие, също така помага на хората да се съсредоточат върху специфични задачи. Около 50% от децата, диагностицирани с ДВВХ, имат генната вариация, която се наблюдава в около 10% от населението на света. Мойзис се пита как може ген, който прави почти невъзможно съсредоточаването у хората, да бъде толкова широко разпространен? В някой момент от еволюцията ни, решава той, генът трябва да е дал на носителите си фантастични предимства. Но какви може да са били те?
Мойзис и екипът му решили да наблюдават гена по-отблизо и това, което открили, ги изненадало. Има повече от 10 различни версии на DRD4, но най-странната е тази, свързана с ДВВХ. Чрез анализиране на структурата й и сравнявайки я с другите версии, те заключили, че вариацията би трябвало да се е появила внезапно, вместо да еволюира в продължение на много години. Още повече, твърди Мойзис, „гените, съседни на различния DRD4, бяха почти същите в индивиди от Африка, Америка и Европа“. Тъй като гените постоянно се пренареждат и мутират с определена скорост, някоя антична вариация трябва да е била заобиколена от много различни комбинации от гени у различни хора. Следователно, заключава той, генът би трябвало да е възникнал в новата ни история.