Привлекателни в костюм от слънчеви батерии

---

Нов вид слънчева клетка може един ден да се окаже толкова евтина и гъвкава, че да се използва, за да превърне дрехите в подвижни източници на енергия – запазвайки топлината или хладината на тялото или зареждайки мобилния ви телефон. Пол Аливисатос, занимаващ се с материалознание, и колегите му от Калифорнийския университет в Бъркли, смесили Р3НТ - пластмаса, която провежда електричеството, с нанопръчици, направени от кадмиев селенид – полупроводников материал. Тази смес след това била „въртеливо разлята” върху стъклена основа – процес, подобен на въртенето на чаша за вино, така че виното да се разстила като тънък филм. Този филм след това бил поставен между два проводящи слоя (един прозрачен, за да пропуска слънчевата светлина), които работят като електроди. Светлината, достигаща средния слой, създава електрически поток, като електроните се движат по нанопръчиците. Резултатът: хибридна слънчева клетка от нанопръчиции и полимер, широка около една хилядна от човешкия косъм. Клетките теоретично могат да бъдат разстлани върху почти всеки материал, включително плат, и тъй като основата е пластмаса, издържат на огъване. Поради ниската цена на пластмасата те могат също да бъдат много евтини.
Аливисатос и колегите му обаче ще трябва да подобрят техният кпд. Съвременните клетки превръщат около 35 % от енергията на слънчевата светлина в електрическа и дори клетки с проста и евтина конструкция постигат около 10 %. Новата клетка превръща по-малко от 2 %.
Но екипът вече има идеи за подобрение. Учените могат да подредят нанопръчиците по-внимателно (в сегашния проект те са разположени хаотично в пластмасата). Могат да удължат пръчките, за да подобрят способността им да предават електрическите заряди през средния слой, и да настроят дебелината, позволявайки им да улавят енергия от по-широк спектър на слънчевите лъчи. „Това е голям пробив - заявява Майкъл Макджихи, инженер от Станфорд, който специализира нанотехнологии. - Аз мисля, че тези 2 % са само началото.”