Българският Интернет: опит за равносметка

---

В рамките на организирания по инициатива на Съвета за електронни медии (СЕМ) международен семинар на тема “Цифровият преход на радиото и телевизията в българската Интернет среда”, Божидар Соколов, предсе-
дател на БАИ представи важни данни за развитието на Интернет в България. Лекцията му засегна състоянието на българския Интернет: обем на пазара, проблеми, тенденции и въобще бъдещото развитие -тези въпроси са част от една обширна и доста трудно поддаваща се на анализ тема, затова пък към днешна дата тя е изключително интересна и актуална! Още повече че състоянието на Интернет пазара у нас през 2002 година силно се отличава от предходните - от една страна, а и “дойде времето”, когато утвърденото статукво вероятно ще се промени. В тази връзка представянето на обобщени, макар и неофициални данни от агенциите за изследване на общественото мнение дава възможност за представянето на една странна картина, която е донякъде обяснимо противоречива, но пък достатъчно красноречива...
Според осреднените резултати на Alpha Research, BBSS Gallup, CBN и GfK броят на българските Интернет потребители в края на 2001 година е около 750 хиляди, като в тази цифра са включени и инцидентните случаи. Но пък 90 на сто от държавната администрация и корпоративния бизнес разполагат с Интернет достъп, като при определяне профила на типа потребители на Мрежата се забелязват следните особености: за държавната администрация и корпоративните клиенти Интернет достъп най-вече означава е-mail, Web приложения, търсене или предоставяне на информация (офис), а масовите потребители (на възраст предимно до 35) използват Мрежата за забавления и комуникации, безплатни услуги (е-mail, Web), като се отчита висок процент за чат (клуб или домашен).
Иначе казано, това са 10.4 % от населението на страната над 15 години, от които 30 на сто са в София. Освен това характерно е и че ежедневно използват глобалната мрежа само 31% от потребителите, а най-активните са на възраст между 30 и 39 г., определящи се с високи доходи (40 на сто от тях са жени!).
Таблицата по-долу представя съотношението между начините за осигуряване на Интернет достъп:
Няколко са факторите, които обясняват подобно съотношение - на първо място е приемливата цена за Интернет достъп, възможностите на националната инфраструктура за осигуряване на достъп - т.е. съществуващата адекватна телефонна инфраструктура. Така например в необходимата сума за 40-часов пакет (включени са достъп + телефон) дневният достъп (предимно за бизнеспотребители) у нас варира от 53 до 110 щатски долара. Съотнесено със страните - членки на Европейския съюз се вижда, че стойностите влизат в границите, където същата услуга съответно се предлага от 35 (Финландия) до 118 долара (Белгия), а конкретно за региона страната ни напълно се доближава до Гърция (55 щ. д.). Значително по-различно е положението при цените за 20-часов пакет (достъп + телефон) нощен достъп (домашни потребители) - за България границите са от 10 до 15,60 щатски долара, докато за членовете на ЕС стартовата цена на услугата е 17 долара (Финландия) и достига до 39 (Гърция).
Данните на eEurope Banchmarking Report, изследване на ЦТУ, сочат, че индексът “достъп до Интернет/месечен БВП” на глава от населението за България е 14-30 пъти по-голям за дневния и 5-10 пъти - за нощния достъп, отколкото в страните - членки на ЕС.