Заместители на силиция

---

Един от начините е да се избегнат ограниченията на размерите на силиция, без да се изоставя удобството на класическата компютърна схемотехника. Молекулярната електроника, известна и като молетроника, имитира традиционната компютърна архитектура, като същевременно прави възможно неимоверното й ускоряване. Теоретично е вероятно до края на десетилетието да се проектират компютри, които използват комбинирани схеми - силициеви и молекулни.
През август миналата година изследователите на Ай Би Ем от Уотсън Лабс в Йорктаун Хейтс, Ню Йорк, създадоха първия работещ логически елемент на основата на една-единствена молекула. Използвайки въглеродни нанотръбички - атомни структури, напомнящи намотки от примки за птици, учените създадоха интегрална схема, широка само 10 атома - или 1/500 от най-малкия размер на силициев чип. По-късно през октомври Хендрик Шон, Зенан Бао и Хонг Менг конструираха молекулярен транзистор, по-малък дори от нанотръбичката - с размер една милионна от този на песъчинка. Шон и колегите му вмъкнали тиолова молекула - съединение на въглерод, водород и сяра, между два златни електрода и после използвали тиола, за да управляват електрическия ток през транзистора. Важен за схемата се оказал не само размерът. Молекулата действала и като мощен усилвател - основна част от всеки транзистор, повишаваща електронния сигнал – откритие, което изненадало дори и създателите й. „Поразени сме да можем да работим с такива малки напрежения и да получаваме толкова голямо усилване - казва Шон. - Това беше една много приятна изненада.“
„Ако молекулите могат да работят освен като транзистори и като усилватели, тогава логическите елементи, а съответно и целите чипове, ще се произвеждат не само с много по-малки размери, но и по-евтино - е мнението на Стан Уилямс, ръководител на квантовия отдел за разработки на Хюлет-Пакард. - Резултатите са доста поразяващи и крайно изненадващи. Ако това се окаже вярно, то ще може да изпревари по производителност и най-добрите силициеви чипове.“