КОЛКО ТЕЖИТЕ НА ЕКВАТОРА - ИЛИ ОЩЕ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ ВЕЗНИ...

---

Сърцето на електронната везна е т.нар. тензодатчик. Той преобразува механичното напрежение, упражнявано от претегляния предмет, в електрически сигнал, който се измерва с голяма точност. На всяка стойност на силата на теглото се съпоставя измереното напрежение от тензодатчика - получава се калибровъчната крива на този датчик. После вече е лесно това напрежение да се превърне в грамовете или тоновете, които всъщност ни интересуват - за това са микрокомпютрите.
По какво обаче се различават електронните везни от допотопните кантари, с които още ни обслужват по пазарчетата? Най-вече по това, че не сравняват маси, а мерят директно теглото (P = m.g). А един килограм маса на полюса тежи повече, отколкото на екватора, заради центробежната сила от въртенето на Земята около оста й. Теглото намалява плавно при пътуването по паралела от полюса към екватора. Ето защо електронна везна, която работи точно в Стокхолм, в София ще дава по-малки показания за една и съща измервана маса; в Кито (на екватора) разликата ще е още по-голяма. Проблемът обикновено се решава, като везната се калибрира с еталони за маса в мястото, където ще се експлоатира. Има и таблични коефициенти за различните географски райони и производителят може да достави везните готови за работа.
Точността на измерването с тези устройства е свързана с броя на деленията (от нула до максимален товар), които могат да бъдат от 2000 до 10 000 - 20 000, като при най-точните модели горната граница достига дори милиони.