Да сгънем отново времето

---

Когато Дж. Хърбърт Уелс изпрати героя си от „Машината на времето“ в това, което той нарече „бъдещност“, то беше на една зловеща обиколка от 30 милиона години - почти до края на земното време, когато последните жалки остатъци от живот подскачаха наоколо като сепии под гаснещото Слънце. Уелс не е първият писател, измислил пътуванията във времето, но той развива идеята за машина, която прави това (а не ангел или умопобъркан) и я изпраща до предела на възможностите й. Тя се движи през бъдещността като подскачащ жребец: „Вече ви казах за гаденето и объркването, които се получават от пътуванията във времето - казва героят на Уелс. - А този път аз не бях седнал добре на седлото...“
За Уелс през 1895 г. времето представлява измерение - нещо като напред и назад или нагоре и надолу - но той дори и не намеква как една машина може да придвижи човек през четвъртото измерение в бъдещето, просто иска да отиде там. Седем години по-късно, през 1905 г., Айнщайн предлага отговор със своята Специална теория на относителността. Според неговите изчисления времето не е установена характеристика на Вселената (движещо се в една посока с еднаква скорост за всички, както е мислел Нютон), а относително свойство на обектите в движение. Движещ се часовник работи по-бавно от неподвижен; той пътува в бъдещето спрямо часовник в покой. Излиза, че ние всички пътуваме заедно във времето, но нямаме достатъчно точни часовници, които да ни го покажат. (По-късно създадохме такива часовници и те наистина ни показаха това.)
Така започва един век на силно, почти гравитационно привличане между физиката и фантастиката, докато и двете обикалят около една идея, която изглежда фантастична, независимо дали я гледаме през погледа на Род Сърлинг или на последователите на Айнщайн. Най-точен и със сигурност най-известен пример за това взаимодействие е Карл Сейгън и неговият роман „Контакт“. В началото на 80-те Сейгън се обърнал към познат физик - Кип Торн от Калифорнийския технологически институт, когато му се наложило да придвижи своя герой във времето. Торн разработил теория, чийто страничен продукт бил всъщност подробен план за машина на времето, изискваща обаче „суперцивилизация“, за да я построи. Романът на Сейгън е филмиран с участието на Джоди Фостър. Наречена „теория на дупките от червеи“, постановката на Торн е публикувана в прочутото списание Physical Review Letters.
Почти всеки път предлаганите от физиците теории за пътуване във времето - като черни дупки, „дупки от червеи“, паралелни вселени - се поемат от писателите. Пътуването във времето дава добри касови резултати: очаква се Арнолд Шварценегер да получи 30 милиона долара за участието си в третия филм от поредицата „Терминатор“. Пътуването във времето върши работа като елегантен метод за завръзка, катализатор, който работи във всякакви жанрове, включително комедия, романтична история, филм на ужасите, фантастика и криминале; във филма „Отново и отново“ самият Дж. Хърбърт Уелс гони Джак Изкормвача през 70-те години на ХХ век в Сан Франциско. На книжния фронт Бредбъри, Дик, Хайнлайн и техните наследници напълниха лавиците с вариации на тема „пътуване във времето“. Но най-големият успех може би принадлежи на авторката на романтични истории Диана Гейбълдън. Тя влиза няколко пъти в списъците на бестселърите, като изпраща героинята си от ХХ век на нейната розова поредица „Иноземецът“ в обятията на страхотния шотландец от ХVIII век Джейми Фрейзър.