Наука за скоростта<br>Скелетон

---

Смятате ли, че влакчето на ужасите е диво препускане? Опитайте същата високоскоростна лудост с главата напред. Скелетонът, наречен така заради „кокалестата“ конструкция на шейничките, тази година ще бъде олимпийска дисциплина за пръв път след зимните игри в Сейнт Мориц през 1948 г. В технологично отношение скелетонът е доста примитивен - той е съставен от тяло от фибростъкло, свързано с болтове към рамка с две ски от неръждаема стомана. Шейничката няма елементи за управление. При скорости, достигащи 145 км/ч, състезателят завива чрез ловко пренасяне на тежестта, навеждане на шейничката с помощта на коленете или с влачене на пръстите на краката по леда. „Поради факта, че шейната е почти неуправляема и се движи с много висока скорост, за ефикасното й пилотиране се изисква истинска атлетичност - разкрива американският съдия Райън Дейвънпорт. - Единственото правило е да се премине финалът с главата напред.“ Разбира се, той преувеличава. Има и други правила - например че скелетонът не трябва да е по-дълъг от 1,2 метра, не може да тежи повече от 114 кг заедно с пилота и температурата на ските трябва да не се различава с повече от 4 °С от тази на така наречената еталонна шейна, която се оставя на открито един час преди състезанието. Използването на покрития, облицовки или подобряващи плъзгането вещества е абсолютно забранено.