Информационните технологии срещу престъпността

---

Съществуват различни похвати и в борбата, и в престъпността, и в борбата срещу престъпността.
Няма да анализираме тези похвати, а от гледна точка на информационния бранш нека видим как, когато и ако на дневен ред дойде борбата срещу престъпността, съвременните технологии биха могли да бъдат от помощ на управляващите, а и на целия народ.
(Говорим за борбата срещу престъпността, но всъщност става дума за едни управленски системи, които в частност могат да се използват и за това, и то много мощно.)
Изхождайки от твърдението, че простите схеми функционират най-добре, нека разгледаме една проста схема.
Основен участник в нея е гражданинът. Той е творецът на материалните блага, както знаем от близкото минало. Той твори, получава съответните парични и материални средства за своя труд, и потребява, заплащайки с резултатите от труда си.
Тук е първото основно положение в схемата, подкрепено и от философията на валутния борд, а именно: не можеш да харчиш повече, отколкото си спечелил.
Вторият основен момент в тази схема е, че съгласно законите в страната гражданите трябва да декларират приходите и корпоративно или по друг начин да се облагат. Тоест държавата прибира данъците си, за да служи още по-добре на данъкоплатците.
Да, ама със средствата на аритметиката веднага може да се направи сметка колко пари са му останали на човека, след като си е платил данъците. С други думи, може да стане ясно с колко пари би трябвало да живее, могат да станат ясни и още много, много неща, стига да се замислиш.
От работата на няколко ведомства и от системите, които функционират в тях, може да се разбере колко са фирмите, колко са работещите по трудов договор, колко са хората въобще в България и още различни интересни сечения на информацията, но в крайна сметка да се уцели къде точно попада отделният човек в нашето общество - от гледна точка, разбира се, само на отношението на държавата спрямо плащането на данъци.
И изведнъж като че ли борбата с престъпността се свежда само до една проста проверка, която сигурно може да се подпомогне и от компютрите, и простичко да се види този човек, като кара такъв джип - който е регистриран в КАТ и се знае кой е собственикът, имал ли е толкова пари да го купи, фирмата, на която е регистриран, дали въобще съществува и ако е на загуба, как живее и т.н. - въпрос на няколко много прости компютърни програмки за упражнения на студентите по информатика от УНС или СУ. И - забележете - без да се задържат хората, без обяснения, разправии и т.н.
Този пример с джипа е един от многото, които могат на бърза ръка да се спретнат. Ами вилите - за да ползваме номенклатурата на операциите КОМАР на господин Богомил Бонев?
Сега може и още по-интересни неща да си представим, направо да помечтаем - развитието на комуникациите е такова, че по един обикновен телефон (камо ли по мобилен) всяка полицейска кола, снабдена с едно нищо и никакво компютърче, може да направи справка за този или онзи, който е обект на проверка в момента. Даваме пример с полицейска кола, защото образите навяват асоциации с екшън и това само по себе си вече е вълнуващо, а иначе много по-прозаично би могло да бъде използвано за данъчните проверки на фирми, по ДДС, за социалното осигуряване, за гласуване ако щете.
Разказваме всичко това, за да стане ясно, че без човек да е кой знае какъв корифей в държавното управление или информационните технологии, разсъждавайки логично и целенасочено, може да изведе на бял свят всичко онова, от което има нужда, за да се постигне или да попречи да се постигне някаква цел.
След което - естествено - стоят няколко групи въпроси, които плашат, от една страна, със сложността си, а от друга - с обема на ресурсите, необходими, за да се реализират. Да, ама може би плашат само тези, които не са особено компетентни и тук идва мястото на българските специалисти, именно на българските, без да се плаща на чужди, и на практика може да се окаже, че те нито са толкова сложни, нито толкова скъпи. А ако срещу цената им поставим сумите от дължими данъци и общественото спокойствие, което ще последва от това, може да стане и печелившо начинание.
В страната функционират няколко системи и няколко липсват, за да се реализира цялата тази структура, която в други държави работи за техните си цели.
Говорим само за такива неща, които смятаме, че можем сами да направим, със собствени усилия и средства, без да се молим на някого или да се принизяваме до положението на некомпетентни и безпомощни и да плащаме милиони долари за консултации. Милиони долари, които неколкократно биха покрили разходите за реализирането на същите тези системи - било то банкови, социални, полицейски, данъчни и т.н.
За какво говорим: системите от национално значение - ЕСГРАОН, БУЛСТАТ, за данъчните декларации, на КАТ за регистрация на автомобили, на НОИ, на съветите, на Националната служба по заетостта, на банките - са в различна степен на готовност. Някои функционират, някои - още не. Как изглежда всяка от тях и как може всичко това да работи като едно цяло? Не знаем на държавно ниво кой би трябвало да се занимава с проблемите на цялостното дефиниране, координиране, изграждане и функциониране на съответните системи, но ще трябва да разберем. Трябва да разберем също защо много от системите не действат вече толкова години. Дали нечии интереси не са засегнати. Дали по информацията - от сметките за тока, парното и т.н. - няма да стане ясно къде какво му куца на този или онзи, пък бил той и депутат? И защо?
Можем много да питаме, а и не само да питаме. В информационния бранш знаем как може да се реализира това, за което питаме. Знаем и кой може да го осъществи.
Тук и сега.