Кога откритите стандарти наистина са открити?

---

Наскоро прочетох обява на AOL, свързана с нейната VoIP-инициатива, при която се използва вездесъщият протокол SIP (Session Initiation Protocol). В обявата, AOL се отдава на празнословие по отношение на важността на откритите стандарти. След като я прочетох, на мен просто ми стана смешно.

Всеки, който не е успял да разработи нещо сам, започва да се стреми към тъй наречените „открити стандарти” в напразен опит, да се сдобие с пазарен дял. Проблемът със SIP е в това, че той досега не е демонстрирал на практика, че е поне толкова добър и популярен, колкото вездесъщия протокол Skype, твърде широко разпространен сред потребителите. През май тази година, на ден за Skype се абонираха по 500 000 потребители. Абонатите на Skype днес са милиони, като най-ниският им брой, за който съм чувал, е шестдесет милиона.

Откритите стандарти никога не трябва да се бъркат със стандартите. Нещо повече – откритите стандарти нямат нищо общо с открития изходен код. В най-общия случай, стандартът в крайна сметка се определя от потребителите. Популярността на Windows превръща тази операционна система в стандарт. Не е нужно един стандарт да е свръхпопулярен, но поне трябва да се радва на що-годе широка известност. SIP има такава, но Skype е на светлинни години напред в сравнение с него. SIP е открит, но Skype – не. При новопоявяващите се технологии, затворените стандарти обикновено имат по-голям успех на пазара, отколкото откритите – поне в началото. Когато затворените стандарти достигнат „критичната маса” на висока степен на популярност (като Windows или Skype), те се задържат на пазара за твърде дълго време, докато бъдат изместени (ако изобщо някога се намери някой да ги измести). Някои много популярни някога стандарти, като GIF, бяха изместени от по-добри алтернативи (мерено според показателя цена/производителност). Такава например вероятно ще е съдбата и на формата MP3. Целият този процес е неясен и зле разбран. Изписани са много книги, в опити да бъде внесена яснота по отношение на него.

Та какво му е откритото на един „открит” стандарт? Това не е тайна. При него нищо не е скрито от погледа на потребителя. Не такъв е обаче случаят със Skype и Windows. Но един „открит стандарт” не е непременно „безплатен”, а още по-малко – „безплатен с открит изходен код”. С него може да са свързани известни задължения на потребителя. Когато искате да притежавате нещо безплатно – тоест, без такси или лицензи за правото да го използвате – търсете думата „free” (безплатен). Твърде просто, нали? Както в словосъчетанието „free software” (безплатен софтуер).
Според мен, това е твърде заобиколен начин да се каже, че някога превъзнасяният SIP все още не се е наложил на пазара. А след като хората ползват предимно Skype, те на практика гласуват за него. Хм!

Дали това се дължи просто на факта, че Samsung ги унищожава? През 1993-та година бях в Корея и посетих компанията Samsung. Това бе времето, когато тя бе световен първенец по продажба на монитори с електронно-лъчева тръба (CRT). Тогава тя започваше да работи върху технологията на екраните с течни кристали (LCD), и вече можеше да демонстрира няколко интересни 40-инчови монитори. Никой тогава не можеше да предположи, че след десетина години, тя ще доминира в бизнеса с LCD-монитори, и че един от нейните основни конкуренти ще бъде друга корейска компания – LG Electronics. Какво правеха японците през цялото това време? Дали просто не забелязаха тенденциите в тази област?

Е, сега вече ги забелязват. Затова повечето алтернативни технологии за производство на монитори се насочиха към Япония, с тайната надежда, че тази страна ще възвърне доминиращото си положение. Най-новата е SED – Surface-conduction Electronic Emitter Display, която е подобна на FED, или Field Emission Display ("екран с емисионно поле"). Мониторите SED по същество са плоски, с електронно-лъчева тръба, но при тях електронният прожектор е разположен непосредствено зад фосфорния слой, така че да създава изображението без сканиране. Освен че са плоски, другото голямо предимство на тези монитори е в това, че се очаква те да са по-евтини то отношение на експлоатационните разходи, а срокът им на експлоатация е сравним с този на CRT-мониторите (т.е. да е по-дълъг, отколкото на плазмените монитори и на тези с течни кристали, които използват флуоресцентни лампи за задно осветление; впрочем, с появата на задното осветление със светодиоди, този проблем ще бъде решен бързо).

Технологията FED се оказа едно огромно фиаско, което имаше за резултат огромни загуби за инвеститорите. Причината беше, че тази технология така и не заработи както трябва. FED-мониторите прегряваха, твърде бързо се амортизираха и създаваха всевъзможни други проблеми. Освен това, тъй като електронното „оръдие” при тях е миниатюрно и е насочено постоянно към една точка от фосфорното покритие на екрана, на това място фосфорът се износваше много по-бързо, отколкото в останалата част на екрана. Според мен, SED-версията на тази нова технология също води към задънена улица, макар че компаниите Canon и Toshiba твърдят, че за коледните празници на 2007-ма година ще предложат телевизори с висока разделителна способност, използващи технологията SED.

Междувременно, технологиите, използващи светодиоди, стават все по-странни. Philips Lumileds, поделението за светодиоди на този гигант в електрониката, е изработила тъкан от светодиоди, която може да се използва за създаване на екрани с най-изумителни форми: гигантски дивани, на които ще свети датата и часът, или тениски, на които ще мига надписът „Аз се водя по акъла на глупаци!”. Възможностите за подобни изцепки са безбройни, така че за идните коледни празници ще имате богати възможности да предложите на приятелите и роднините си по някой подобен кичозен подарък.