Dungeon Lords

---

Първата сериозна стъпка на студиото Dreamcatcher в RPG жанра не може да остане незабелязана, имайки предвид предишните им постижения в другите жанрове (Painkiller, Universal Combat, Domination и не на последно място Battle Cruiser Millenium). Dungeon Lords (DL) е тяхната визия за това какво трябва да представлява една съвременна ролева игра и какво още може да предложи една реалност, пълна с куестове, лабиринти и битки.
В свят, подчинен на магьосничеството, населяван от почти всички измислени раси, които сме срещали по книгите, преживяващ тъмна ера, благодарение на зъл магьосник, успял с хитрост да наклони везните в своя полза, вие се вживявате в ролята на героя спасител и всички надежди доброто да победи започват и завършват с вас. До болка позната фабула, разказана в продължително интро, което въпреки таланта на екипа на Dreamcatcher в тримерните анимирани филмчета, е представено като разказ на фона на постни рисунки. Ако това беше книга (и сте под 10 години), сигурно подобен подход би ви впечатлил и би раздвижил фантазията ви, но за съжаление вместо да разкъса еднообразието в това отношение, което взе да протърква жанра в последно време, студиото още повече го задълбочава.
Първото впечатление, което DL оставя, е за липсата на пикантност и разнообразие в анимациите, музиката и звуковите ефекти. Авторите със сигурност има какво да взаимстват от последните заглавия на Blizzard – играта седи като скалъпена в последния момент или взета от миналото версия, с подобрени характеристики. Няма тримерност в менютата, а само бледи 2D анимации, музиката присъства в началото и в края, а звуковите ефекти омръзват твърде бързо в предвид продължителността на действието.
За щастие геймплеят не е накърнен напълно и въпреки очевидната занижена сложност, играта има с какво да предизвика интерес. Това е и мястото, където Dreamcatcher са оставили своя отпечатък и личи малко инициатива. Енджинът е изцяло 3D и ако трябва да се оприличи с друг – спокойно може да конкурира този на World of Warcraft. Но освен конкуренция забелязваме и превъзходство (или наследяване) в идеите и в някои от аспектите на геймплея – можете да носите лък и едновременно да се пазите с щит (естествено трябва да избирате между стрелба и отбрана), като щитът спира директно атаките отред; магиите не изискват мана, но пък се измерват с количество; газовите и меле атаките, попаденията от стрели и магии директно обездвижват или обезвреждат за момент целта (включително може и вас) и влияят на последвалия удар; отварянето на сандъци и отключването на ключалки става по доста интересен (но не и оригинален за старите геймъри начин). Забелязват се и малки забавни минуси в тримерния им свят – след като улучат, стрелите седят като на дървена мишена и имате чувството, че играете с подобие на Буратино, също изкуственият интелект не е изпипан и ще се нагледате на смешни ситуации. Отделно мунициите не са ограничени и можете да си стреляте с лък в момента, в който го вземете от земята; няма последствия, ако скочите от високо и инвентарът ви позволява да носите предмети по „джобовете” достатъчно, за да запълните една каруца...
Но най-важното в случая е, че DL е базирана на самостоятелната игра, като не изисква никакви месечни абонаменти и ангажименти, давайки възможност на тези от вас, които не могат да се оправят в сложните взаимоотношения на една MMORPG реалност, все пак да се докоснат до свят, пълен с елфи, орки, гноми, джуджета, хора и магьосници, без да изпуснат голяма част от удоволствията, които играта онлайн предлага. Мултиплеър има, и то кооперативен, но натоварването на мрежата става все по-голямо с включването на всеки следващ играч, което ограничава средата само до локалната ви мрежа.
Разликите спрямо общоприетите принципи продължават и със самия инвентар (който, като управление е доста неудобен). Вместо изисквания за характеристиките на вашия герой, през цялото време ще трябва да се съобразявате с наказанията, които той ще търпи, ако използва предмети, които не са му по силите. Докато при WoW героят ви просто отказва да екипира даден предмет, ако той не е за него, тук вие можете да носите почти всичко независимо от класа ви, като характеристиките му определят единствено доколко и какви наказания ще търпите от това. От една страна, това е интересно хрумване, което премахва непрестанната жажда да се вдигат нива (и безцелната нужда от битки), за да можете да екипирате нещо екзотично, но наред с нея се убива и амбицията изобщо да усъвършенствате героя си (освен за да се справяте по-лесно с противниците). Още по-лошо се отразява и фактът, че ако умрете, можете да „възкръснете” веднага на място само с натискането на един бутон и загубата на малко точки, което определено не повдига тръпката от битките.
Точковата система се базира на „опит”, натрупващ се по малко с всеки убит противник. Свободата на развитие на вашия герой е голяма – независимо какъв клас сте избрали поначало (освен за дребните бонуси), неговите характеристики могат да бъдат до такава степен променени, че от войник да направите магьосник и обратното. След всяко ниво можете да усъвършенствате героя според предпочитанията си - от основните жизнени показатели до бонусите, магиите и уменията му. Това е единствената мотивация да вдигате нива, тъй като точките, които получавате, са твърде малко, за да развиете избраника си бързо.